Социализацията е една от най-важните части от отглеждането на младата немска овчарка. Именно през ранните месеци кученцето започва да изгражда представата си за света: кое е нормално, кое е безопасно, как да реагира на непознати хора, кучета, звуци, места и ситуации.
Но социализацията често се разбира погрешно.
Тя не означава кученцето да бъде галено от всеки човек, да играе с всяко срещнато куче или за няколко дни да бъде заведено на възможно най-много места.
Целта е много по-важна: да помогнем на кучето да израсне уверено, стабилно и способно спокойно да се адаптира към различна среда.
Кога започва социализацията?
Социализацията започва още при развъдчика.
През първите седмици кученцето получава първия си опит от взаимодействието с майката, останалите кученца, хората и средата, в която расте.
След пристигането в новия дом този процес продължава.
Ранният период от развитието е особено важен за натрупването на положителен опит. Това обаче не означава, че социализацията приключва на определена дата.
Кучето продължава да учи през целия си живот.
→ Как да изберем добър развъдник
Социализацията не е просто „среща с много хора“
Представете си кученце, което за една седмица е било прегърнато от двадесет непознати, заобиколено от деца, заведено на оживен пазар и пуснато сред десет кучета.
На хартия изглежда прекрасно социализирано.
Но ако през цялото време кученцето е било уплашено или претоварено, резултатът може да бъде точно обратният.
Качеството на преживяванията е по-важно от количеството.
Добрата социализация позволява на кученцето да наблюдава, да изследва и постепенно да придобива увереност, без постоянно да бъде принуждавано към контакт.
Хора
Кученцето е добре постепенно да вижда различни хора:
- мъже и жени;
- деца;
- възрастни хора;
- хора с шапки, качулки или чадъри;
- хора с бастуни;
- хора, които се движат по различен начин.
Това не означава всички тези хора задължително да го докосват.
Понякога най-доброто упражнение е кученцето просто да види непознат човек, да остане спокойно и да продължи заниманието си.
Немската овчарка не трябва да бъде приятел с всеки срещнат човек, за да бъде добре социализирана.
Спокойното и неутрално отношение е напълно нормално и често желателно.
Деца
Децата могат да бъдат много различни от възрастните в очите на кучето. Те тичат, викат, движат се непредвидимо и понякога имат необяснимото човешко желание да прегръщат животно, което току-що са срещнали.
Контактът между кученце и дете трябва да бъде контролиран от възрастен.
Детето трябва да бъде научено да не дърпа кучето, да не го преследва, да не го безпокои по време на сън или хранене и да уважава пространството му.
Социализацията е двустранен процес. Понякога се налага да обучаваме повече човека.
Други кучета
Една от най-разпространените заблуди е:
„За да бъде социално, трябва да играе с всички кучета.“
Не.
Кученцето трябва да придобие опит в общуването с подходящи кучета, но трябва също да научи, че може спокойно да премине покрай друго куче, без непременно да стигне до него.
Това е изключително ценно умение за бъдещите разходки.
Подбирайте контактите. Спокойно и социално компетентно възрастно куче може да бъде много по-полезен учител от хаотична група непознати кучета.
Кучешките паркове
Кучешкият парк невинаги е идеалното място за социализация на малко кученце.
Не познаваме характера, здравето или поведението на всички кучета вътре и една неприятна среща може да бъде значително по-въздействаща от десет спокойни.
По-добре няколко добре подбрани положителни контакта, отколкото произволно събиране с всяко налично куче.
Социализацията не се измерва в брой кучешки приятели.
Градска среда
Дори кучето да живее извън града, полезно е постепенно да опознае различна среда.
Например:
автомобили, автобуси, велосипеди, хора в движение, врати, стълби, асансьори, магазини, в които се допускат кучета, паркинги и различни градски шумове.
Започнете от по-спокойно място.
Когато кученцето се чувства уверено, постепенно можете да увеличавате сложността.
Не започваме първата градска разходка в най-натовареното кръстовище, защото технически това е „повече социализация“.
Звуци
Прахосмукачка, сешоар, кухненски уреди, звънец, автомобил, гръмотевици, строителни шумове – светът е шумно място, защото човечеството очевидно е решило тишината да не бъде приоритет.
Кученцето трябва постепенно да свиква с различни звуци.
Започвайте с интензивност и дистанция, при които то остава спокойно.
Не е добра идея нарочно да плашим кучето с внезапен силен шум с надеждата, че така „ще свикне“.
Различни повърхности
Това е лесна и много полезна част от социализацията.
Кученцето може постепенно да опознава:
- трева;
- асфалт;
- чакъл;
- плочки;
- дървени настилки;
- метални повърхности;
- мокра земя;
- безопасни нестабилни или необичайни настилки.
Не го влачете върху повърхност, от която се страхува.
Позволете му да я изследва и награждавайте любопитството и спокойното поведение.
Предмети и необичайни ситуации
Чадър, голяма торба, количка, куфар на колела, човек с каска или странно движещ се предмет могат да бъдат напълно обикновени за нас и доста подозрителни за младото куче.
Позволете му да наблюдава.
Ако прояви интерес, може да се приближи и да изследва.
Не го насилвайте да отиде до предмета, за да му „докажете“, че няма нищо страшно.
Автомобилът
Добре е кученцето постепенно да свикне и с пътуването.
Първите пътувания могат да бъдат кратки и да завършват с приятно преживяване.
Важно е кучето да пътува безопасно обезопасено според автомобила и използваното оборудване.
Ако всяко качване в колата означава единствено посещение при ветеринаря, не е особено загадъчно защо след време автомобилът може да престане да бъде любимото му място.
Ветеринарният лекар и манипулациите
Социализацията включва и подготовката за нормални грижи.
От малко кученцето може постепенно да свиква с:
докосване на лапите, преглед на ушите, устата и зъбите, разресване и спокойно задържане за кратко.
Тези упражнения трябва да бъдат кратки и положителни.
Така бъдещите ветеринарни прегледи, подрязването на ноктите и ежедневните грижи могат да бъдат значително по-лесни.
А какво правим преди приключване на ваксинациите?
Това е важен баланс.
Ранната социализация е ценна, но малкото кученце все още може да бъде уязвимо към инфекциозни заболявания.
Рискът не е еднакъв навсякъде и зависи от разпространението на заболяванията в конкретния район, ваксинационната схема и индивидуалното състояние на кученцето.
Затова обсъдете с ветеринарния лекар къде е безопасно кученцето да бъде извеждано на съответния етап от ваксинацията.
Социализацията междувременно не трябва да спира. Кученцето може да вижда хора, звуци, автомобили и различна среда по контролирани начини, без непременно да бъде поставяно на места с висок инфекциозен риск.
Как да разберем, че кученцето се страхува?
Не чакайте непременно да започне да лае или да се опитва да избяга.
Признаците на дискомфорт могат да бъдат по-фини:
- отдръпване;
- опит за скриване;
- замръзване;
- прибрана опашка;
- силно задъхване без физическо натоварване;
- отказ от храна, която обикновено харесва;
- опит да увеличи дистанцията;
- прекомерна възбуда.
Важно е да наблюдаваме цялото поведение и контекста, а не един отделен жест.
Какво да направим, ако се уплаши?
Не го принуждавайте да се приближи.
Увеличете дистанцията до това, което го притеснява, и му дайте възможност да наблюдава от място, където се чувства по-спокойно.
Можете да използвате храна или игра, ако кученцето ги приема, и постепенно да изградите положителна асоциация.
Няма нужда да доказваме на кученцето, че страхът му е „глупав“. За него в този момент той е напълно реален.
Можем ли да наградим куче, което се страхува?
Да.
Страхът е емоция, а не команда, която кучето решава да изпълни, за да получи лакомство.
Можем спокойно да дадем подкрепа, дистанция или храна на уплашено кученце, без с това магически да го „научим да се страхува“.
По-важното е да не го принуждаваме да остане в ситуация, която очевидно не може да понесе.
Не прекалявайте
Повече социализация не означава автоматично по-добра социализация.
Един ден, изпълнен с пътуване, непознати хора, пет кучета, магазин, детска площадка и оживена улица, може да бъде прекалено много за малко кученце.
След новите преживявания то има нужда и от сън и спокойствие, за да се възстанови.
Особено младите кученца спят много и това е нормална част от развитието им.
Социализацията не означава кучето да бъде безразлично към стопанина
Има и другата крайност.
Ако всяко излизане означава тичане към хора, кучета и всяко интересно нещо наоколо, кученцето може да научи, че най-ценната част от света винаги се намира далеч от човека на другия край на повода.
По време на социализацията награждавайте и контакта със стопанина.
Кученцето може да наблюдава друго куче, след това да погледне към вас и да получи награда.
Така постепенно учим:
„Светът е интересен, но си струва да обръщам внимание и на моя човек.“
Това по-късно е безценно за повикването и послушанието.
Социализацията продължава и след кученцето
Добрата ранна социализация не означава, че на четири месеца задачата е отметната завинаги.
По време на пубертета могат да се появят нови реакции или временна несигурност към неща, които преди не са представлявали проблем.
Продължавайте да предоставяте на младото куче подходящи преживявания и да поддържате вече изградените умения.
→ Пубертетът при немската овчарка
Как изглежда добре социализираната немска овчарка?
Не е необходимо да обича всички.
Не е необходимо да играе с всяко куче.
И определено не е необходимо да се хвърля радостно към всеки непознат.
Добре социализираната немска овчарка трябва да може уверено и контролируемо да функционира в средата, да се възстановява след нови или неочаквани ситуации и да запазва контакт със стопанина си.
Това е особено важно при порода, която като възрастна е голяма, силна, наблюдателна и естествено внимателна към средата.
Целта не е да създадем куче, което никога от нищо не се стряска.
Целта е да му дадем достатъчно добър опит и увереност, за да може да се справя със света около себе си.