Надеждното повикване е едно от най-важните умения, които можем да изградим при немската овчарка.
То не е просто удобна команда. В определена ситуация може да предпази кучето от автомобил, конфликт с друго животно или друга опасност.
Истински надеждното повикване обаче не се появява от само себе си. То се изгражда постепенно, първо в лесна среда и след това при все по-силни разсейвания.
Целта е кучето да научи едно много ясно правило:
Когато чуя повикването, струва си веднага да се върна при моя човек.
Каква команда да използваме?
Можем да използваме „Ела“, „Тук“ или друга кратка дума.
Няма магическа команда. Важното е тя да бъде:
- кратка;
- ясна;
- винаги една и съща;
- използвана последователно от членовете на семейството.
Името на кучето не е задължително да бъде самата команда за повикване.
По-практично е името да означава:
„Обърни внимание на мен.“
а след него да последва конкретната команда:
„Рекс – тук!“
Разбира се, няма нужда кучето да се казва Рекс. Светът вече има достатъчно Рексове.
Започваме още с кученцето
Повикването може да започне да се изгражда още от първите дни в новия дом.
При малкото кученце имаме прекрасно естествено предимство: то обикновено има силно желание да следва човека и все още не е открило цялата невероятна колекция от миризми, кучета и котки, които по-късно ще се конкурират с нас.
Започваме вкъщи или на друго спокойно и безопасно място.
Отдалечаваме се на няколко крачки, произнасяме името и командата:
„Име – тук!“
Когато кученцето тръгне към нас, можем да го насърчим с глас или движение назад.
Когато стигне до нас – награда.
→ Обучение на кученцето немска овчарка
Какво трябва да се случи, когато кучето дойде?
Нещо хубаво.
В началото наградата трябва да бъде достатъчно ценна, за да може идването при нас да се конкурира с околната среда.
Това може да бъде:
храна, любима играчка, кратка игра, похвала или отново достъп до нещо интересно.
При изграждането на повикването не бих пестил наградите.
Ако има една команда, за която си заслужава кучето да си мисли:
„Това никога не трябва да го пропускам!“
това е повикването.
Не повтаряйте командата безкрайно
Една от най-честите ситуации изглежда така:
„Тук!“
Кучето продължава да души.
„Тук! Тук! ТУК! Казах ТУК!“
На петото повторение кучето най-накрая идва.
Какво е научило?
Вероятно не това, което сме искали.
Ако системно повтаряме командата, кучето може да научи, че първото произнасяне няма особено значение.
По-добре е да използваме командата тогава, когато имаме разумна вероятност кучето да успее, и постепенно да увеличаваме трудността.
Никога не наказвайте кучето, след като е дошло
Това правило е особено важно.
Представете си:
Кучето не идва веднага. След няколко минути най-накрая се връща.
Стопанинът е ядосан и го наказва.
От човешка гледна точка наказанието е за това, че кучето се е забавило.
Но последователността за кучето може да бъде много по-проста:
върнах се при човека → случи се нещо неприятно.
Следващия път решението дали да се върне може да стане още по-трудно.
Когато кучето дойде при нас, самото идване не трябва да води до наказание.
Не го викайте само за неприятни неща
Има още един прекрасен начин да разрушим повикването.
Викаме кучето единствено когато:
- приключва разходката;
- трябва да бъде вързано;
- предстои къпане;
- трябва да спре играта;
- ще му режем ноктите;
- ще го прибираме от двора.
Много скоро кучето може да направи забележително логичния извод:
„Когато чуя тази дума, забавлението приключва.“
Затова го викайте и в ситуации, в които след наградата отново го освобождавате.
Например:
повиквате → кучето идва → награда → „Свободно“ → отново може да подушва.
Това е изключително полезно.
Не посягайте веднага към нашийника само когато ще го връзвате
Някои кучета се научават прекрасно да идват до около половин метър от човека и след това ловко да избягват ръката му.
Причината често е проста:
хващане за нашийника = свободата приключва.
Затова включете докосването и хващането на нашийника в тренировката.
Кучето идва → леко хващаме нашийника → награда → освобождаваме.
Така достигането до човека и позволяването да бъде хванато стават част от самото повикване.
Упражнение между двама души
Това е чудесно упражнение за малко кученце.
Двама души застават на известно разстояние един от друг и последователно викат кученцето.
Когато то стигне до повикалия го човек, получава награда.
След това другият го повиква.
Упражнението трябва да бъде кратко и весело.
Не го превръщайте в двадесетминутен турнир по семейно надвикване. Няколко успешни повторения са достатъчни.
Използвайте движение
За много кучета движещият се човек е по-интересен от неподвижния.
След като повикате, можете да направите няколко бързи крачки назад.
Това често провокира кученцето да ви последва.
Когато стигне до вас – награда.
Не е необходимо постоянно да преследваме кучето, когато искаме да дойде. При някои кучета именно обратното движение – ние се отдалечаваме – е много по-ефективно.
От лесното към трудното
Надеждното повикване не започва в парка до пет играещи кучета.
Изграждаме го постепенно:
вкъщи → двор или спокойно място → навън с малко разсейвания → по-интересна среда → по-голямо разстояние → по-силни разсейвания.
Ако кучето се справя прекрасно вкъщи, но не реагира в парка, това не означава непременно, че е инатливо.
Просто задачата е станала много по-трудна.
Разстояние и разсейване
При повикването имаме две особено важни трудности:
разстоянието – колко далеч е кучето;
разсейването – колко интересно е това, което прави в момента.
Не е разумно да увеличаваме и двете рязко едновременно.
Куче, което прекрасно идва от 20 метра на празна поляна, не е задължително готово да бъде повикано от същото разстояние, докато играе с друго куче.
Увеличаваме трудността постепенно.
Дългият повод
Дългият повод е един от най-полезните инструменти при изграждането на повикване навън.
Той позволява на кучето да получи повече свобода, докато ние все още разполагаме с физическа защита срещу бягство.
Можем да упражняваме повикване от постепенно увеличаващо се разстояние, без да рискуваме кучето просто да изчезне.
Важно е дългият повод да се използва внимателно. При бързо движеща се немска овчарка внезапното достигане на края му може да създаде значителна сила.
Не увивайте повода около ръката и не хващайте бързо плъзгащата се линия с голи ръце.
→ Ходене на повод при немската овчарка
А ако кучето не дойде?
Първо не превръщайте ситуацията в състезание кой е по-упорит.
Ако сте сигурни, че кучето разбира командата, но средата е прекалено трудна, намалете трудността на следващите упражнения.
Може да се наложи:
- да намалите разстоянието;
- да увеличите дистанцията от разсейването;
- да използвате по-ценна награда;
- временно да се върнете към дълъг повод;
- да упражните командата отново в по-лесна среда.
Не позволявайте кучето многократно да упражнява игнорирането на повикването.
Колкото повече пъти научава, че командата е пожелателна, толкова повече работа ще имаме после.
Повикване от друго куче
Това вече е високо ниво на трудност.
Не започвайте с куче, което е в разгара на дива игра, и не очаквайте първият опит да изглежда като демонстрация по послушание.
Първо упражнявайте на достатъчно голяма дистанция.
След това при спокойно куче наблизо.
По-късно можете да упражнявате по време на взаимодействие с познато куче.
Една много силна награда тук може да бъде:
кучето идва → награда → отново получава разрешение да играе.
Така повикването не означава задължително край на социалния контакт.
Повикване от миризма или следа
При немската овчарка интересът към миризмите може да бъде много силен.
Ако кучето души нещо изключително интересно, храната невинаги ще бъде най-ценната възможна награда.
Можем да използваме самата среда:
повикване → кучето идва → награда → „Свободно“ → връща се да души.
Така не се състезаваме постоянно със света. Понякога използваме света като награда.
Повикване при котка или диво животно
Това е значително по-трудна ситуация и не трябва да приемаме, че куче с добро обикновено повикване автоматично е безопасно без повод около дивеч.
Движещото се животно може да предизвика много силна преследваща реакция.
Работата при такива разсейвания трябва да бъде постепенна и контролирана, често с дълъг повод.
Докато повикването не е достатъчно надеждно, управлението на ситуацията е по-важно от надеждата.
Спешно повикване
Можем да изградим и отделно аварийно или спешно повикване.
За него се избира специална дума или сигнал, който не използваме постоянно в ежедневието.
Той винаги носи изключително ценна награда.
В началото сигналът се упражнява само в лесни ситуации:
сигнал → кучето идва → получава голяма награда.
Тази команда се пази за ситуации, в които наистина искаме максимално силна реакция.
Тя обаче не е магическа застраховка и не заменя нормалното обучение и безопасното управление на кучето.
Не тествайте кучето постоянно
Има разлика между обучение и изпитване.
Ако кучето още се учи, не е необходимо постоянно да проверяваме дали ще дойде в най-трудната възможна ситуация.
Всеки успешен опит изгражда поведението.
Всеки неуспешен опит ни показва, че сме направили задачата прекалено трудна.
По-добре десет успешни повиквания при постепенно увеличаваща се трудност, отколкото едно героично „ТУК!“ към куче, което вече преследва заек към съседната област.
Кога можем да пуснем кучето без повод?
Не съществува възраст, след която кучето автоматично става надеждно.
Преди да му дадем свобода без повод, трябва да вземем предвид:
- надеждността на повикването;
- поведението около други кучета;
- интереса към дивеч;
- реакциите към хора;
- средата;
- близостта до пътища;
- местните правила за водене на кучета.
Дори отлично обучено куче не трябва да бъде пускано на място, където една грешка може да има тежки последствия.
Свободата трябва да бъде резултат от надеждност и подходяща среда, а не експеримент дали този път ще проработи.
Какво се случва през пубертета?
Кученцето, което доскоро е тичало към нас при всяко повикване, може внезапно да открие, че светът предлага далеч по-интересни занимания.
Това не означава, че командата е изчезнала от паметта му.
По време на юношеството може временно да се наложи отново да използваме дълъг повод, да увеличим стойността на наградите и да намалим трудността.
Това е много по-разумно от предоставянето на пълна свобода и ежедневно упражняване на изкуството „чувам те прекрасно и продължавам в другата посока“.
→ Пубертетът при немската овчарка
Кога повикването е надеждно?
Не когато кучето идва десет от десет пъти в кухнята.
Надеждното повикване се изгражда чрез много успешни повторения:
на различни места, от различни разстояния и при постепенно увеличаващи се разсейвания.
И дори тогава няма живо същество, за което можем разумно да обещаем 100% безпогрешност във всяка възможна ситуация.
Затова обучението и добрата преценка винаги вървят заедно.
Най-важното правило
Направете идването при вас ценно за кучето.
Награждавайте го.
Понякога го освобождавайте отново.
Не го наказвайте, когато се върне.
Не използвайте командата безкрайно.
Не изисквайте повикване в ситуации, за които кучето още не е подготвено.
Постепенно кучето трябва да изгради проста и силна асоциация:
„Когато моят човек ме повика, връщането при него е най-доброто решение.“
Това е много по-надеждна основа от надеждата, че кучето ще идва само защото „трябва да слуша“.