Идва момент, в който прекрасно възпитаното кученце сякаш се събужда с нова житейска философия. Вчера идваше при повикване.
Днес ви поглежда и продължава в обратната посока. Вчера минаваше спокойно покрай други кучета. Днес всяко куче на хоризонта заслужава пълното му внимание. Вчера бяхте най-интересното същество на света. Днес една миризма върху тревата очевидно има по-висок приоритет.
Добре дошли в пубертета.
Това не означава, че обучението е било напразно или че кучето внезапно е станало „лошо“. Юношеството е нормален период от развитието, през който настъпват физически, хормонални и поведенчески промени.
При немската овчарка този период заслужава особено внимание, защото малкото кученце постепенно се превръща в голямо, силно и все по-самостоятелно младо куче.
Кога започва пубертетът?
Няма точна дата, валидна за всяко куче.
Половото съзряване и поведенческата зрялост не настъпват едновременно, а индивидуалните различия могат да бъдат значителни.
При немската овчарка първите промени често започват приблизително между 6 и 9-месечна възраст, но развитието продължава значително по-дълго.
На 12 месеца кучето може вече да изглежда почти като възрастна немска овчарка, но това не означава, че поведението и емоционалната му зрялост са достигнали същото ниво.
При голяма работна порода процесът на съзряване може да продължи до около 18–24 месеца, а при отделни кучета и по-дълго.
Затова не трябва да гледаме само календара.
Какво може да се промени?
През този период стопаните често забелязват:
- по-силен интерес към други кучета;
- по-голям интерес към миризми;
- по-лесно разсейване;
- по-слабо повикване;
- дърпане на повод;
- повече самостоятелност;
- по-силна възбуда;
- промени в реакциите към непознати;
- нова несигурност в определени ситуации;
- по-трудно задържане на внимание;
- тестване на вече установени ежедневни правила.
Не всяко куче ще покаже всичко това и интензивността може да бъде много различна.
„Забрави“ ли командите?
Обикновено не.
По-скоро условията, при които кучето трябва да ги изпълни, са станали много по-трудни.
Представете си куче, което като малко кученце е идвало прекрасно при повикване. Тогава стопанинът е бил центърът на неговия свят.
Сега навън има:
миризми, други кучета, следи, движещи се животни и цяла среда, която внезапно е станала много по-интересна.
Командата не е непременно забравена.
Конкуренцията просто е станала по-сериозна.
Затова през пубертета често трябва временно да намалим трудността и отново да подсилим основите.
→ Повикване при немската овчарка
Не увеличавайте свободата точно когато контролът намалява
Това е особено важно.
Младото куче започва да става по-самостоятелно и повикването внезапно вече не е толкова надеждно.
Точно тогава не е разумно да решим:
„Трябва да се научи, затова ще го пускам.“
Кучето не учи надеждно повикване, докато тича свободно и открива, че може да игнорира командата.
То упражнява игнорирането на командата.
При необходимост временно се връщаме към дълъг повод.
Така кучето има свобода да изследва, но ние не му позволяваме многократно да репетира нежеланото поведение.
Върнете се една стъпка назад
Ако дадено упражнение започне да се разпада, няма нищо лошо да го направим отново по-лесно.
Например:
кучето е изпълнявало „Редом“ прекрасно на спокойна улица, но вече се разсейва много повече.
Вместо да повтаряме командата и да се ядосваме, можем отново да работим:
на по-малко разстояние → за по-кратко време → при по-малко разсейвания → с по-висока стойност на наградата.
След това постепенно увеличаваме трудността.
Това не е връщане назад в обучението.
Това е адаптиране към етапа, в който се намира кучето.
Повикването през пубертета
Това често е първото умение, при което стопанинът усеща промяна.
Ако младата немска овчарка започне да игнорира повикването:
не повтаряйте командата безкрайно;
не наказвайте кучето, когато най-накрая дойде;
не го пускайте свободно там, където не можете безопасно да контролирате ситуацията.
Използвайте дълъг повод и отново изградете много успешни повторения.
Увеличете стойността на наградата при трудни повиквания.
И понякога:
повикайте → наградете → освободете отново.
Кучето трябва да продължи да вярва, че идването при вас си струва.
Другите кучета изведнъж стават много интересни
Социалното поведение също може да се промени с порастването.
Куче, което като малко е играло спокойно с почти всички, не е задължително да запази същото отношение като възрастно.
Със социалното съзряване могат да се появят по-изразени предпочитания към определени кучета и по-ниска толерантност към други.
Това не означава автоматично проблем.
Възрастното куче не е длъжно да иска да играе с всяко срещнато куче.
Много по-важно е да може да преминава спокойно покрай тях и да остане управляемо.
→ Социализация на кученцето
Мъжките през пубертета
При мъжките половото съзряване може да бъде съпроводено с по-силен интерес към миризми и женски, повече маркиране и промени в поведението към други кучета.
Но не трябва всяко нежелано поведение автоматично да се обяснява с тестостерона.
Дърпането, скачането, липсата на повикване и лошите навици могат просто да бъдат научени поведения, които сега се проявяват при много по-силно куче.
Хормоните влияят на поведението, но не отменят необходимостта от обучение.
Женските през пубертета
При женската важен момент е настъпването на първото разгонване.
Възрастта варира и при отделните кучета може да има значителни различия.
Преди и по време на разгонването могат да се наблюдават временни промени като:
- по-голяма чувствителност;
- промяна в концентрацията;
- неспокойствие;
- по-силен интерес към миризми;
- промени в отношението към други кучета.
По време на разгонване женската трябва да бъде управлявана внимателно, за да се предотврати нежелано заплождане.
Не разчитайте само на послушанието, колкото и добре обучено да е кучето.
Периоди на несигурност
По време на развитието някои млади кучета могат временно да реагират по-предпазливо на неща, които преди не са ги притеснявали.
Например кучето внезапно може да се усъмни в:
човек с необичайно облекло, предмет на непознато място, силен шум или нещо друго в средата.
Не е необходимо да го влачим към обекта, за да му докажем, че „няма нищо“.
Дайте му време и достатъчно дистанция.
Позволете му да наблюдава и наградете спокойното изследване и възстановяване.
Ако страхът е силен, продължава дълго или се задълбочава, потърсете квалифицирана помощ.
Не наказвайте ръмженето
Това заслужава специално внимание.
Ръмженето е комуникация.
Кучето ни казва, че се чувства неудобно, заплашено или иска дистанция.
Ако наказваме самото предупреждение, може да потиснем сигнала, без да сме променили причината за него.
По-важният въпрос е:
„Защо кучето ръмжи?“
Причината трябва да бъде установена и ситуацията да бъде управлявана безопасно.
Особено при внезапна промяна в поведението трябва да се обмисли и възможността за болка или друг медицински проблем.
Повече строгост не е автоматично решение
Когато младото куче започне да се държи по-трудно, естествената реакция понякога е:
„Трябва да му покажа кой командва.“
Това рядко е полезна отправна точка.
Кучето има нужда от ясни правила и последователност, но това не означава непрекъснати конфликти и наказания.
По-добрият подход е:
ясно правило → подходящо управление → показваме желаното поведение → награждаваме правилния избор → предотвратяваме упражняването на нежеланото.
Границите и доброто отношение не си противоречат.
Не позволявайте нежеланото поведение да се упражнява
Това е огромна част от обучението през пубертета.
Ако кучето всеки ден:
дърпа до парка;
скача върху гостите;
излита през входната врата;
гони котки;
игнорира повикването;
лае по всяко куче зад оградата,
то става все по-опитно именно в тези поведения.
Обучението не е само какво правим по време на тренировъчната сесия.
То е и как управляваме ежедневието между тренировките.
Физическата сила се променя много бързо
Това е периодът, в който немската овчарка може все още да мисли като неопитно младо куче, но вече да разполага със сериозна физическа сила.
Затова основните умения стават още по-важни:
ходене на свободен повод;
„Редом“;
повикване;
„Остави“;
„Пусни“;
изчакване;
спокойно преминаване покрай хора и кучета.
Това, което при 10-килограмово кученце е било леко досадно, при голям млад мъжки може да бъде съвсем различна история.
Колко движение му е необходимо?
Младата немска овчарка има нужда от физическа активност, но повече невинаги означава по-добре.
Не е необходимо всеки ден да се опитваме да „изтощим“ кучето физически.
Освен движение, включвайте:
- обучение;
- работа с нос;
- търсене;
- подходяща игра;
- изследване на нова среда;
- спокойни разходки;
- почивка.
Умственото натоварване и възможността кучето да използва естествените си способности са също толкова важни.
При растящо куче трябва да се съобразяваме и с развиващата се опорно-двигателна система.
→ Тазобедрена и лакътна дисплазия – HD и ED
Учете го и да не прави нищо
Това е едно от най-подценяваните умения.
Младата немска овчарка не трябва постоянно да бъде занимавана.
Тя трябва да може да бъде:
будна и спокойна, без постоянно да изисква действие.
След разходка или тренировка трябва да има време за почивка.
Ако от малко създаваме непрекъсната програма от топки, тренировки, тичане и занимания, можем да получим куче, което очаква постоянна стимулация.
Способността да се успокоява е част от доброто възпитание.
Мотивацията може да се промени
През този период може да откриете, че награда, която преди е работила прекрасно, вече не е достатъчно интересна навън.
Това не е необичайно.
Използвайте различни награди според трудността:
храна, играчка, игра с водача, възможност за подушване или освобождаване към желана дейност.
Наградата трябва да има стойност за кучето, не според нашата преценка колко би трябвало да я харесва.
→ Мотивация и награди
А какво става с тренировките?
Продължават.
Пубертетът не е период, през който просто чакаме кучето да „порасне“.
Точно сега затвърждаваме основите.
Тренировките могат да бъдат:
кратки, ясни, интересни и с постепенно увеличаване на трудността.
Не е необходимо постоянно да въвеждаме нови команди.
Много по-ценно е вече наученото да започне да работи на различни места и при различни разсейвания.
Кога поведението не е „просто пубертет“?
Не трябва всичко да бъде оправдавано с възрастта.
Обърнете внимание при:
- внезапна и силна агресия;
- необичайна раздразнителност;
- силен или нарастващ страх;
- рязка промяна в активността;
- нежелание за движение;
- реакция при докосване;
- внезапна промяна в социалното поведение;
- други необичайни промени.
Промяната в поведението понякога може да бъде свързана с болка или здравословен проблем.
В такива случаи първата стъпка е ветеринарен преглед, а при поведенчески проблем може да е необходим и подходящ специалист по поведение.
Пубертетът не е новото му окончателно поведение
Това е може би най-важното, което трябва да помним.
Младото куче още се развива.
Периодът може да бъде предизвикателен, но поведението, което виждаме на 8, 12 или 15 месеца, не е непременно окончателният характер на възрастното куче.
Това обаче не означава да чакаме пасивно.
Точно сега продължаваме да изграждаме:
самоконтрол, увереност, контакт с водача, надеждни основни команди и правилни навици.
Как да преминем по-лесно през този период?
Не са необходими някакви специални тайни техники.
Най-важни остават:
Последователност. Правилата не се сменят според настроението ни.
Управление. Не даваме свобода, за която кучето още не е готово.
Мотивация. Продължаваме да правим работата с нас ценна.
Реалистични очаквания. Младото куче не е завършен възрастен.
Социализация. Продължаваме да поддържаме положителен опит с различни среди.
Почивка. Не превръщаме всеки ден в тренировъчен лагер.
Търпение. Временният спад не означава, че всичко научено е загубено.
От кученце към възрастна немска овчарка
Пубертетът е странният период между малкото кученце и зрелия партньор, който искаме един ден да имаме до себе си.
Физически кучето започва да изглежда впечатляващо.
Психически все още има много да учи.
Точно затова през този период не се отказваме от обучението и не започваме война с кучето.
Продължаваме да изграждаме правилните навици, ограничаваме възможностите за сериозни грешки и постепенно даваме повече свобода според поведението, което кучето показва.
Един ден младата немска овчарка, която днес сякаш е забравила всичко научено заради невероятно интересен храст, ще бъде зряло куче.
А поведението, което сме изградили през този хаотичен период, до голяма степен ще определи какво възрастно куче ще стои до нас тогава.