Части от лекция на г-н Пфефер
матриалът е от специален тираж <<Sieger>> на Британското издание <<Our dogs>>
Предполагам, че няма друга такава научна област която да е съпоставима с количеството допускани грешки и по нивото на невежество касаещи областа на наследственоста. Естествено, това което аз искам да ви разкажа не се явява научен факт. Не бих могъл да сторя това, защото не съм учен.
Освен това е невъзможно такава обширна тема да бъде обхваната от една кратка лекция, затова аз просто искам да ви запозная с основополагащите принципи на наследственоста. Всеки един занимаващ се с развъждане е длъжен да се замисли за този фактор. Разбира се, че някой може да смята че е възможно да развъжда кучета без да се интересува от наследственост, но за мен това означава не развъждане, а размножаване в рамките на една или друга порода.
Говорейки за развъждане ние говорим за кръвна основа и кръвни линии. Какво трябва да разбираме по това?
Какво отношение има кръвта в частност към това определение?
Човешката кръв се е въплатила в понятия в които тясно се преплитат мистика и реалност. Несъмнено една от причините се явява това, че човекът достатъчно рано е осъзнал, че животът е там, където пулсира сърце и че животът няма как да съществува ако по вените не течеше кръв.
<<кръвта – този уникален сок>> е казал немският поет Гьоте. Неговият Фауст подписва сделката си с дявола със собствената си кръв.
Говорим за кръвна вражда, за кръвна жертва.Това си има и своето логично обяснение – някои хора до ден днешен смятат – че при продължението на рода кръвта на хората се смесва давайки началото на нов живот.
ВАЖНО е, че у новороденото присъства кръвта и на двамата родители. Но – и това е много важно – не кръвта се явява носител на гените. Ние погрешно употребяваме понятието <<кръв>> по отношение на наследственоста. Ние натоварваме кръвта със свойства която тя не притежава. Затова е по удачно да се обърнем към понятия като наследствени линии и наследствена основа, а не линии на произход и други подобни.
Но се боя, че тези определения са вече толкова дълбоко закоренени в умовете на развъдчиците, че да ги изкореним лесно едвали би ни се отдало. Бих се съгласил с бъдещото употребяване на тези определения, но бъдейки развъдчици вие трябва да знаете какво означават те. Навярно знаете, че много от термините които използваме в кучкарството са били заимствани от коневъдството. Терминът <<кръвни линии>> също произхожда оттам. Това определение успя да нанесе не малко вреди. То се превърна в повод да възникне предположение, че именно кръвта се явява носител на гените, така както смесването на две течности ражда нова течност неделима на части. Това се превърна в повод и даде началото на грешното разбиране за предаването на гените. Хората например често говорят за наличието на 1/4 кръв от баба, 1/16 от прабабата. Бих желал да ви обясня точно това.
Ще повторя още веднъж – кръвта не е генен носител. Гените не се смесват като течности. Бих ги оприличил по скоро на черни и бели кълба. Ние можем да ги съединим, но всяко от тях ще си остане или черно или бяло.Те не биха дали като резултат смесен цвят, както в случая с течностите.
Носители на гените се явяват клетъчните хромозоми, т.е. хромозомите в яйцеклетката на майката и сперматозоидите на бащата. Новият живот се ражда в резултат на сливането на сперматозоида и яйцеклетката. Всеки индивид притежава двоен ген за всяко свойство. След оплождането яйцеклетката преминава през стадий на последващо развитие. През това време настъпва деление на гените известно като редукционно разделяне. От всеки два гена се получава един. Всичко останало се поглъща от организма. В резултат на това се губят както половината майчини, така и половината бащини гени. На нас не ни е дадено да знаем кои от качествата на майката или бащата ще бъдат загубени. Това ние не можем да предскажем предварително, защото всичко в този процес е плод на чиста случайност.
Освен това, тази загуба на гени вследствие редукцията на комбинираните майчини и бащини гени обяснява – защо кученцата от различните кучила не е задължително да имат еднакво качество. Понякога някои връзки се повтарят нееднократно, поради факта, че от първото им поколение са били получени едно или няколко отлични животни. В последствие често се удивяваме че от същата връзка се получават твърде посредствени кучета. Това не би било толкова необяснимо, ако вземахме в предвид въпросната загуба на гени.
Важно и голямо значение има не само разплодника. Точно толкова е значението и на майката. Всеки от тях носи половината отговорност за качествата на поколението. Дори на кучката се отдава по голямо значение, впредвид факта, че именно в нейният организъм се развива оплодената яйцеклетка и се заражда новият живот. Следователно всеки би трябвало да се замисли, дали може да се постигне успех в селекцията, ако се наблегне на елитен мъжкар без да се вземат под внимание качествата на кучката. Говорейки за качества имам в предвид не само външните характеристики на кучето, но и генетическите му такива. Кучето може да предаде всички свои както добри, така и лоши наследствени особености.
Ще го кажа още веднъж: предварителната оценката на очаквания квалитет е ненадеждно дело, защото ние не знаем кое от качествата на предците е изгубено и кое останало при редукцията. Възможно е задачата да се усложни още повече от факта, че за някои качества отговаря не само една генна двойка, а се налага няколко двойки гени да <<поработят>> съвместно. Това явление се нарича полигенетика. В основата на всяко видимо свойство на живото същество стои мрежа от генни двойки. Всичко това съвсем разбираемо превръща развъждането в много трудна задача, но и много интересна. Например вие можете да постигнете подобрение на определено качество (в това число и качеството на характера) по пътя на строгия подбор, но същевременно това може да означава влошаване на други качества, в предвид това, че генната двойка отговаря както за едното, така и за другото – за положителните и отрицателни страни. В качеството на конкретен пример бих споменал, че при някои породи кучета определен цвят на очите е свързан с глухота.
В тази връзка съм длъжен да отбележа следния факт: много развъдчици обвиняват мъжкото куче-разплодник ако в потомството се проявят някакви недостатъци. В отговор собственика на кучето казва: << Моят мъжкар до сега никога не е предавал такъв недостатък>> И двете гледни точки в случая са погрешни.
Ако се прояви нежелано качество, независимо дали във външният вид (фенотип) или в характера (генотип) за това са виновни и двамата родители. Желаните или нежелани качества се проявяват само в случай, че съответните отговорни гени и на двамата родители се <<съберат>> заедно. Това означава, че родителите също са носители на тези качества -а резултата е от свързването на двата гена.
Недостатъците в развъждането биха били лесно отстраними ако се предаваха доминантно, но това не е толкова лесно когато те се предават рецесивно, т.е. скрито.
При проявлението на скрит порок би било грешно да се вини само мъжкото куче-разплодник. Безполезно би било също да се забрани използването му в развъдния процес поради факта, че носители на същия порок се явяват и баща му, и майка му, и най вероятно повечето му братя и сестри. Фактически от развъждането би трябвало да се изключи цялото семейство. Очевидно е че това е невъзможно. Затова ние прекратяваме племенното използване само на тези кучета, които имат явно проявен конкретният порок.По същия начин подхождаме и към проблема с дисплазията. Разбираемо е, че всички ние желаем да произвеждаме само добри кучета, но ако се замислите над всичко което ви разказах ще разберете че това не е толкова просто. Ние единствено можем да изберем линия на стабилната селекция. Това означава че ние можем – или сме длъжни – да подбираме за развъждане животни които не са носители на твърде много недостатъци.
УСПЕХ
Близките родственици могат да си приличат външно, но това не означава че са еднакви. Колкото по дълго ние използваме инбридинг, толкова повече взаимното сходство ще се затвърждава от скритите фактори – генотипните. Необходимо е да сме наясно, че това със същата степен се отнася и за нежеланите качества. Затова инбридингът се явява способ за успех когато се използва в по кратки срокове. Той също така може да създаде много сериозни проблеми, ако ние не проведем щателен подбор. Използвайки инбридинг в по дълги периоди от време рискуваме все по често да се сблъскваме с нежелани качества.
Наличието в родословието на кучето на двадесетина шампиона не е гаранция за това че то е добро. Два пъти по важна е информацията за братята и сестрите на родителите, или тази за неговите собствени братя и сестри. Затова бих посъветвал всеки развъдчик щателно да проучи близките родственици на своето куче. Аз лично бих предпочел пред шампион с неизвестни родственици, племенно куче чиито роднини имат стабилно добър <<рейтинг>>
Искам също да отбележа една често допускана от развъдчиците грешка. Много често се заплождат животни с едни и същи недостатъци. Развъдчикът скрито се надява, че от подобна връзка може и да се получи куче което да няма този проблем. Разбира се, че това е възможно да се случи, но това куче ще носи този недостатък рецисивно и по този начин ще продължи да го предава на своите потомци.
Грешно е също да се опитваме да поправим конкретен недостатък с помоща на противоположен такъв. Не бихме могли да подобрим правите задни ъгли с помоща на <<презаъглени>> такива, защото наследственият фактор – генът – е неделим. За отстраняване на недостатъци сме длъжни да използваме животни които не са носители на същите такива.
Ще перефразирам. В развъждането е необходимо да се ръководим от следният принцип: Не пренебрегвай доброто, стремейки се към по-доброто. И вие като развъдчици сте длъжни да се отнасяте към своите собствени кучета така критично, както и към кучетата на своите конкуренти. Да развъждаш не означава да размножаваш. Това означава да подобряваш породата.