Обучението на немската овчарка започва още в първия ден в новия дом. Не с дълги тренировки и сложни команди, а с малките неща, които кученцето започва да учи веднага: името си, къде спи, къде се храни, какво може да гризе, как да общува с хората и какво се случва, когато бъде повикано.
На възраст около 8–10 седмици кученцето има ограничена концентрация, но огромна способност да учи. Затова първите месеци са подходящи не за изискване на безупречно послушание, а за изграждане на добри навици, увереност и желание за работа със стопанина.
Първите дни – не бързайте с командите
Преместването в нов дом е огромна промяна.
Кученцето напуска майката, останалите малки и познатата среда и изведнъж попада сред нови хора, миризми, звуци и правила.
През първите дни най-важни са:
- спокойната адаптация;
- предвидим дневен режим;
- място за почивка;
- изграждане на навици за тоалет;
- постепенно опознаване на дома;
- първите положителни взаимодействия със стопанина.
Не е необходимо още на втория ден кученцето да демонстрира „седни“, „легни“, „стой“ и половината програма за IGP. Има време. Първо трябва да разбере къде изобщо се е озовало.
→ Първи дни на кученцето в новия дом
Научете кученцето на името му
Името е една от първите полезни думи, които кученцето трябва да научи.
Произнесете името веднъж. Когато кученцето ви погледне, веднага го наградете с храна, игра или внимание.
Постепенно то започва да свързва името си с:
„Обърни внимание на човека.“
Не използвайте името постоянно при каране или наказание. Името трябва да привлича вниманието на кучето, а не да се превръща в предупреждение, че следва нещо неприятно.
Вниманието към стопанина е основата
Преди да учим сложни упражнения, е полезно кученцето да разбере, че си струва да следи човека.
Награждавайте спонтанните моменти, в които то:
- ви поглежда;
- идва при вас;
- върви след вас;
- избира контакт с вас вместо разсейване;
- спокойно остава близо до вас.
Това изглежда прекалено просто, но върху него по-късно се изграждат повикването, ходенето до крак и голяма част от послушанието.
Как трябва да изглеждат първите тренировки?
Кратки.
При малкото кученце няколко минути качествено занимание са напълно достатъчни.
Можем да направим няколко кратки тренировки през деня, вместо една продължителна сесия.
Добре е да приключваме, когато кученцето все още има интерес и желание за взаимодействие.
Постепенно продължителността и трудността могат да се увеличават според възрастта и способността му да се концентрира.
Какво да научим първо?
Няма задължителен ред, но през първите седмици в новия дом бихме поставили акцент върху няколко практически умения.
Реакция на името
Кученцето се обръща и насочва вниманието си към стопанина.
Идване при повикване
Започва се на много малко разстояние и без сериозни разсейвания.
Повикването трябва да бъде свързано с нещо приятно.
„Седни“
Лесно за изграждане поведение, което по-късно може да бъде използвано в много ежедневни ситуации.
„Легни“
Полезно както за основното послушание, така и за постепенното изграждане на спокойствие и изчакване.
Пускане на предмет
Изключително полезно умение при кученце, което тепърва ще открие колко удивителни предмети има по земята и колко от тях очевидно трябва да бъдат поставени в устата.
Спокойно поставяне на нашийник и повод
Преди да очакваме красиво ходене, кученцето трябва да свикне спокойно със самото оборудване.
Изчакване
Първоначално само за секунда-две преди храна, отваряне на врата или получаване на желан предмет.
Не е необходимо всички тези поведения да бъдат „готови“ през първата седмица. Те се изграждат постепенно.
Използвайте храната разумно
Храната е отличен инструмент за обучение, особено при младо кученце.
Част от дневната дажба може да бъде използвана по време на кратките занимания, вместо всички гранули автоматично да попадат в купичката.
Така храненето се превръща и във възможност за взаимодействие.
Наградата обаче не е задължително винаги да бъде храна. С развитието на кученцето можем да използваме:
игра, играчка, похвала, движение, достъп до интересна среда или възможност да подуши.
Целта не е цял живот да ходим с кренвирш в джоба. Целта е да използваме подходящата мотивация, докато изграждаме желаното поведение.
Не повтаряйте командата постоянно
Казваме:
„Седни.“
Кученцето не сяда.
Следва:
„Седни… СЕДНИ… седни де… СЕДНИ!“
И така неволно го учим, че първите три произнасяния нямат особено значение.
Когато въвеждаме команда, първо трябва да сме сигурни, че кучето разбира какво поведение очакваме. Едва след това постепенно изискваме надеждно изпълнение при различни условия.
Не наказвайте кученцето за това, което още не е научило
Кученцето не идва с предварително инсталиран списък от човешки правила.
То не знае, че диванът е забранен, обувката не е играчка или че локвата върху килима представлява тежко нарушение на семейния кодекс.
Преди да коригираме нежелано поведение, трябва да се запитаме:
Научили ли сме кучето какво искаме да прави вместо това?
Управлението на средата е огромна част от обучението на малко кученце. Ако не искаме да гризе обувките, първата революционна идея е обувките да не бъдат оставяни на разположение.
Хигиенните навици също са обучение
Малкото кученце има ограничена способност да задържа урина и не трябва да очакваме от него поведението на възрастно куче.
Извеждайте го често, особено:
- след събуждане;
- след хранене;
- след игра;
- след поемане на повече вода;
- преди сън.
Когато се изходи на правилното място, спокойно го похвалете или наградете.
Ако намерите локва след време, наказанието няма да научи кученцето къде е трябвало да отиде.
То най-много ще научи, че хората понякога се ядосват загадъчно около локви.
Хапането е нормална част от развитието
Кученцата изследват света с устата си, играят чрез захапване и преминават през период на смяна на зъбите.
Затова хапането на ръце, дрехи и предмети е често срещано.
Целта не е да наказваме всяко използване на устата, а постепенно да насочваме поведението към подходящи играчки и да учим кученцето как да взаимодейства с хората.
Ако играта стане прекалено груба, можем спокойно да я прекратим за кратко и да предложим подходящ предмет за гризане.
Социализацията не трябва да чака края на обучението
Социализацията и обучението протичат паралелно.
Кученцето постепенно трябва да натрупва положителен опит с различни:
хора, места, звуци, повърхности, превозни средства, ситуации и подходящи кучета.
Това трябва да става контролирано и съобразено с възрастта и ваксинационния статус на кученцето.
Целта не е да го хвърлим в максимален брой ситуации за минимално време.
Качеството на преживяването е по-важно от броя отметнати „социализации“.
→ Социализация на кученцето немска овчарка
Учете го и да не прави нищо
Това често се пропуска.
Активната порода има нужда от движение и умствена работа, но кученцето трябва да се научи и да се успокоява и почива.
Ако от сутрин до вечер го забавляваме, разхождаме, обучаваме и стимулираме, можем неволно да създадем куче, което постоянно очаква активност.
Спокойното лежане, почивката на собственото място и способността да остава без непрекъснато внимание са също умения.
Самостоятелността също се учи постепенно
Не е добра идея кученцето да прекарва първите седмици непрекъснато до човек и след това внезапно да бъде оставено само за осем часа.
Кратките периоди на спокойна самостоятелност могат да започнат постепенно още в началото.
Целта е кученцето да научи, че отсъствието на стопанина е нормално и че човекът се връща.
При силна тревожност, паника или опити за бягство подходът трябва да бъде индивидуален и при необходимост да се потърси специалист по поведение.
Обучението трябва да се пренася извън дома
Когато кученцето научи нещо в спокойната домашна среда, постепенно започваме да го упражняваме и другаде.
Започваме с малко разсейвания и увеличаваме трудността постепенно.
Например:
вкъщи → двор или тихо място → спокойна улица → среда с повече хора и кучета.
Не преминаваме директно от „Седни“ в кухнята към очакване за безупречно послушание пред десет играещи кучета.
Колко физическо натоварване?
Растящата немска овчарка има нужда от движение, игра и възможност да изследва средата.
Но кученцето не е малък възрастен атлет.
Продължително принудително бягане, прекомерно скачане и неподходящо натоварване не са необходим начин за „изморяване“ на младото куче.
Свободното движение, подходящата игра, разходките и кратките занимания трябва да бъдат съобразени с възрастта и физическото развитие.
Тук има естествена връзка и със ставното здраве.
→ Тазобедрена и лакътна дисплазия при немската овчарка – HD и ED
Какво трябва да може кученцето на шест месеца?
Няма универсален контролен списък.
Много по-ценно е шестмесечното куче да:
- има добра връзка със стопанина;
- реагира на името си;
- има изградена основа на повикване;
- може да ходи сравнително спокойно на повод;
- приема нормално манипулации по тялото;
- познава няколко основни поведения;
- може да се успокоява;
- има положителен опит с различна среда;
- проявява увереност и любопитство;
- има желание да работи с човека.
Не е трагедия, ако „стой“ не издържа три минути или спортното „до крак“ още не изглежда като състезателно изпълнение.
На тази възраст основата е по-важна от съвършенството.
А след шестия месец?
Обучението продължава, но кучето постепенно навлиза в юношеския период.
Разсейванията могат да станат по-интересни, увереността да се увеличи, а някои прекрасно изградени поведения временно да изглеждат по-нестабилни.
Това е нормална част от развитието и не е причина да започваме всичко отначало с по-голяма строгост.
Продължаваме да изграждаме навиците, увеличаваме трудността постепенно и адаптираме тренировките към кучето пред нас.
→ Пубертетът при немската овчарка
Основата за бъдещето
Първите месеци не са състезание колко команди може да изпълни кученцето.
Това е периодът, в който изграждаме отношението му към човека, ученето и света около него.
Добрата основа включва:
доверие, мотивация, ясни правила, социализация, самоконтрол и желание за взаимодействие.
Върху нея по-късно можем да изградим всичко останало – от спокойно семейно куче до сериозна спортна или работна подготовка.
А едно кученце, което с удоволствие търси контакт със стопанина и разбира как да учи, вече е направило една от най-важните крачки.