Следовата работа е една от най-естествените и в същото време най-впечатляващите дисциплини, в които може да работи едно куче.
На пръв поглед картината не изглежда особено драматично: кучето се движи бавно с нос близо до земята, а водачът го следва на разстояние.
Няма високи скокове, няма бързи команди, няма зрелищна защитна работа.
Но пред кучето стои сложна задача: да открие и проследи определена мирисова следа сред огромното количество друга информация в средата и да запази концентрацията си до края.
За немската овчарка следовата работа е не само прекрасна форма на умствено натоварване. Тя е и една от трите дисциплини в IGP, където се обозначава като част A – следа.
→ IGP – следа, послушание и защита
Как кучето следва човешка следа?
Когато човек премине през тревна, земна или друга подходяща повърхност, той оставя след себе си комплекс от мирисова информация.
Кучето използва изключително чувствителното си обоняние, за да проследява тази следа.
При спортната следова работа задачата обаче не е просто:
„Намери човека, който е минал оттук.“
Кучето трябва да следва определеното трасе точно, систематично и концентрирано, включително през промени в посоката, и да открива поставените по него предмети.
Именно тази прецизност отличава спортната следа от много други форми на работа с нос.
Следа и mantrailing не са едно и също
Двете често се объркват, защото и в двата случая кучето използва носа си, за да следва човек.
Но целта и начинът на работа са различни.
При спортната следа кучето трябва възможно най-точно да следва определеното трасе и се оценява начинът, по който работи по него.
При mantrailing основната задача е кучето да проследи индивидуалната миризма на конкретен човек и да го открие. То може да използва различна мирисова информация и не е задължително да следва всяка стъпка по начина, който се изисква при спортната следа.
И двете са работа с нос.
Но не са една и съща дисциплина.
Следата в IGP
В IGP следовата работа е дисциплина A.
Кучето трябва да проследи предварително положена следа, включваща прави участъци, промени в посоката и предмети.
С повишаването на нивото от IGP1 към IGP2 и IGP3 задачата става по-взискателна.
Изискванията за дължина, възраст на следата, начина на полагането ѝ и броя на елементите се определят от действащия международен правилник.
Това е важно уточнение, защото правилниците се актуализират. Ако подготвяте куче за официален изпит, трябва да използвате актуалната версия на правилника, а не таблица от стар форум, оцеляла в интернет от времето на Windows XP.
Как изглежда работата?
При изпита водачът подготвя кучето за работа и го насочва към началото на следата.
След започването кучето трябва да работи самостоятелно и концентрирано, докато водачът го следва според изискванията на правилника.
Водачът не трябва постоянно да показва на кучето къде да върви.
Точно тук е красотата на следовата работа.
Кучето разполага с информация, до която човекът практически няма достъп.
Ние виждаме поле.
То „чете“ какво се е случило върху него.
Какво търсим в добрата следа?
Добрата следова работа не е състезание по скорост.
По-бързото куче не е непременно по-доброто следово куче.
Търсим работа, която е:
спокойна;
последователна;
интензивна;
точна;
самостоятелна;
концентрирана.
Кучето трябва убедително да следва мирисовата картина, а не просто да се движи приблизително в правилната посока.
Завоите
Следата не продължава безкрайно по права линия.
В нея има промени на посоката и кучето трябва самостоятелно да установи накъде продължава трасето.
Тук лесно се вижда дали то действително работи с носа си.
Ако изгуби следата, не искаме паническо тичане във всички посоки.
Искаме кучето спокойно да търси и отново да установи правилното продължение.
Това се изгражда постепенно в тренировките.
Предметите по следата
По трасето се поставят малки предмети, които носят миризма на човека, положил следата.
Кучето трябва да ги открие и ясно да ги обозначи по допустим начин.
Един често използван вариант е кучето да легне при предмета.
Важно е обозначаването да бъде ясно и последователно.
Предметът не е нещо, което кучето просто трябва да забележи между другото. Той е част от упражнението и носи точки при оценяването.
Защо не трябва да бърза?
При следовата работа прекалената скорост може да доведе до по-неточно проследяване.
Затова още в началното обучение често се търси спокойна и методична работа.
Кучето трябва да има желание да продължава напред, но не и да се носи по трасето така, сякаш последният човек на края държи печено пиле.
Темпото трябва да позволява прецизна работа с носа.
Как започва обучението на кученце?
Основите могат да започнат сравнително рано, стига упражненията да бъдат кратки, лесни и съобразени с възрастта.
При начинаещо кученце можем да използваме много кратка следа в подходящ терен, като храната помага да насочим вниманието му към земята и към последователното движение по трасето.
В началото не търсим състезателна картина.
Искаме кученцето да разбере:
„Струва си да използвам носа си и да следвам тази мирисова пътека.“
Кратко упражнение с желание е много по-ценно от дълга следа, при която кученцето губи концентрация.
Храната в началното обучение
Храната е много удобен инструмент за изграждане на първите следи.
Малки парченца могат да бъдат поставяни по трасето така, че да насърчават кучето да работи с нос ниско до земята и да проверява внимателно следата.
С развитието на умението храната постепенно може да бъде разреждана според използваната методика и конкретното куче.
Целта не е възрастното куче просто да върви от парче към парче.
Храната е инструмент за обучение, а не самата задача.
→ Мотивация и награди
Трябва ли кучето да бъде гладно?
Не е необходимо кучето да бъде държано гладно, за да работи.
При обучение с хранителна мотивация е логично тренировката да бъде съобразена с храненето, така че наградата да има стойност.
Но добрата мотивация не означава лишаване на кучето от необходимата му храна.
Особено при растящо кученце храненето трябва да бъде съобразено с неговото развитие и здравословни нужди.
Какъв терен е подходящ за начало?
За първите упражнения е полезен терен, върху който кучето сравнително лесно може да работи.
Подходящата тревна площ често е добър избор.
С натрупването на опит постепенно могат да бъдат въвеждани различни условия.
Промяната на:
терена, времето, влажността, вятъра и възрастта на следата
може значително да промени трудността.
Това е още една причина следовата работа да бъде много по-сложна, отколкото изглежда отстрани.
Вятърът има значение
Миризмата не стои върху земята като нарисувана линия.
Условията на средата влияят върху начина, по който мирисовата информация се разпространява.
Вятърът, температурата, влажността, растителността и състоянието на почвата могат да променят начина, по който кучето възприема следата.
Затова куче, което работи прекрасно при едни условия, може да бъде значително затруднено при други.
Опитът се изгражда чрез постепенно разнообразяване на условията.
Какво означава „стара следа“?
Следата не винаги се работи непосредствено след полагането ѝ.
При спортната работа между полагането и началото на проследяването има определено време.
С увеличаването на изискванията кучето трябва да може да работи и по по-стара следа.
Това добавя ново ниво на трудност.
Затова при тренировките не прескачаме директно от прясна и лесна следа към дълга, сложна и стара.
Променяме отделните фактори постепенно.
Кой полага следата?
В зависимост от вида и нивото на изпита следата може да бъде положена от водача или от друго лице съгласно конкретните правила.
Това също има значение за подготовката.
Кучето трябва да разбира задачата, а не просто да е научило да следва един определен ритуал на собствения си водач.
При подготовка за състезание упражненията трябва постепенно да отразяват условията, които кучето ще срещне на изпита.
Поводът при следова работа
Следовата работа в IGP се извършва при специфични правила относно начина, по който кучето и водачът се движат.
Използва се следово оборудване и предвидената дистанция между кучето и водача трябва да се спазва.
Това е различно от обикновеното ходене на повод.
Поводът не трябва да се превръща в средство, чрез което човекът физически „рисува“ трасето на кучето.
Кучето трябва да работи с носа си.
Водачът също трябва да се научи
Следовата работа не е дисциплина, при която обучаваме само кучето.
Водачът трябва да се научи:
- как правилно да полага тренировъчна следа;
- как да чете поведението на кучето;
- кога то действително е изгубило следата;
- кога просто проверява;
- кога да помогне;
- кога да не се намесва;
- как да планира следващата тренировка.
Прекалената помощ може да създаде куче, което започва да търси информация от водача вместо от носа си.
А това малко обезсмисля цялото упражнение.
Най-честата грешка – прекалено бързо усложняване
Кучето прави няколко хубави лесни следи и човекът решава, че е време за олимпийския финал.
По-дълга следа.
Повече завои.
По-стара следа.
По-труден терен.
По-малко храна.
Всичко наведнъж.
И после кучето „изведнъж не може“.
Както при останалото обучение, по-разумно е да променяме един или малко фактори наведнъж.
Ако увеличаваме дължината, можем да запазим останалата задача по-лесна.
Ако въвеждаме нов терен, първата следа върху него може да бъде по-проста.
Не водете кучето по следата
Човекът знае къде е минал и естествено започва да помага.
Променя скоростта си.
Спира.
Накланя се.
Гледа към завоя.
Без да осъзнава, започва да дава информация.
Кучетата са забележително добри в разчитането на такива сигнали.
Ако постоянно им помагаме, можем да получим куче, което следи прекрасно… водача.
При спортната следа искаме обратното.
Носът трябва да взема решенията.
Следовата работа не е само за IGP кучета
Това е важно.
Не е необходимо да имате амбиция за IGP3, за да работите следа с немската си овчарка.
По-прости следови упражнения могат да бъдат прекрасна дейност и за семейно куче.
Те дават възможност за:
умствено натоварване;
концентрация;
използване на естественото обоняние;
самостоятелно решаване на задача;
съвместна дейност със стопанина.
Не е необходимо всяка следа да завършва с точки и съдия.
Понякога целта просто е кучето да получи смислена работа.
Следа или дълга разходка?
Не е нужно да избираме.
Те изпълняват различни функции.
Следовата работа може да бъде изключително уморителна психически, дори кучето физически да не е изминало огромно разстояние.
Това я прави чудесно допълнение към нормалните разходки и физическата активност.
Но не трябва да използваме работата с нос като пълен заместител на движението, както и не трябва да разчитаме само на физическо изморяване.
Балансът е по-разумен.
Кои кучета са подходящи?
Работата с нос може да бъде полезна за много кучета, не само за представители на работни линии.
За сериозен състезателен IGP обаче индивидуалните качества, мотивацията, здравето и подготовката имат голямо значение.
Не всяка немска овчарка ще работи по един и същи начин.
Едно куче може естествено да бъде много методично.
Друго да има огромно желание, но да трябва да се учи да работи по-спокойно.
Трето може да се нуждае от повече мотивация.
Тренировката трябва да се адаптира към конкретното куче, а не кучето насила към една-единствена методика.
Следата учи и човека на търпение
При послушанието можем да дадем команда.
При играта можем активно да взаимодействаме.
На следата идва моментът, в който трябва да оставим кучето само да реши задачата.
За много водачи точно това се оказва трудната част.
Да не подсказват.
Да не бързат.
Да наблюдават.
Да се доверят на нос, който е несравнимо по-добър от техния.
Следовата работа прекрасно показва една от най-интересните страни на партньорството между човек и куче:
не винаги човекът е този, който разполага с повече информация.
Следата като част от IGP
В IGP защитната работа неизбежно привлича най-много погледи, а красивото послушание изглежда впечатляващо.
Следата е по-тиха.
Но точно там кучето трябва продължително да работи концентрирано и в голяма степен самостоятелно.
Тя проверява съвсем различна страна на работното куче.
И когато поставим трите дисциплини една до друга:
следа – концентрация и самостоятелна работа;
послушание – прецизност и взаимодействие с водача;
защита – интензивност, увереност и контрол,
става много по-ясно защо IGP не е просто спорт със защитен ръкав.
Той търси многостранно работно куче.