HD е заболяване, което засяга преди всичко големите, тежки породи кучета, но все повече се среща и при средноголемите. От много години кучкарите, съюзите за развъждане на кучета и ветеринарните лекари се опитват заедно да се преборят или поне да ограничат това заболяване, вземащо все по-големи размери. В общите им усилия са били предлагани многобройни решения на проблема от повече или по-малко компетентни лица – факт е обаче, че както преди, така и сега HD е най-често срещаното заболяване при определени породи.
Ако по-рано е било разпространено мнението, че HD е преди всичко генетично обусловен проблем, то днес е доказано, че възникването му се определя най-малко от още един тематичен комплекс: погрешно хранене на кучето! Нефизиологични видове движения (например спортове като бягане с препятствия) като че ли играят второстепенна роля.
Въпросът какъв е процентният дял на съответния тематичен комплекс в проявлението на болестта все още предизвиква противоречиви спорове. Авторите Хацевинкел и Виганд отдават заболяването в 20 до 50 на сто от случаите на генетични фактори, следователно други фактори могат да благоприятстват за развитието на HD 50 до 80 процента.
Когато говорим за възникването на дадено заболяване, винаги трябва да вземаме под внимание две понятия, които взаимно си влияят: (пре)диспозиция и кондиция. Под диспозиция разбираме съвкупността от наследените от родителите предразположения – те са природна даденост. Под кондиция разбираме съвкупността от всички придобити качества.
Лошата кондиция (например чрез нездравословно хранене) може, но не е задължително, да разруши една добра диспозиция. Известен е обаче фактът, че животни с диспозиция (единият или и двамата родители може да са я наследили) са по-склонни да развият предразположение (например към HD), отколкото животни без тази диспозиция.
Сравнително лесно можем да се подсигурим срещу тематичния комплекс на унаследените предразположения, като внимаваме, когато купуваме куче, и двамата му родители да не са боледували от HD – в идеалния случай – или поне да са развили заболяването в незначителна степен. Такава класификация се извършва чрез стандартни рентгенови снимки. Наред с радиологията прегледът за HD трябва да включва винаги и оценка на “степента на опъване” на ставата.
HD се проявява анатомично чрез това, че ставната кухина и ябълката на бедрената кост са неконгруентни, т. е. не съвпадат правилно една с друга. Следователно при разчитането на рентгеновата снимка на преден план трябва да стоят конгруенцията на ставните повърхности на ставната кухина и ябълката на бедрената кост, както и измерването на т. нар. ъгъл на Норберг.
Вторият тематичен комплекс, погрешното хранене, до голяма степен допринася за възникването на HD, както е известно днес. Според повечето автори показателни са три основни грешки в храненето:
– Прехранване (енергийни и хранителни вещества)
– прекомерно снабдяване с калций
и/или
– прекалено високо съдържание на витамин D3 в храната.
При подобни грешки в храненето дори една добра диспозиция не може да предотврати възникването на HD. Възрастни кучета, които приемат дневната си дажба под формата на висококалорична храна, обикновено наддават прекомерно на тегло, стават лениви и е възможно по-късно да развият органични или болести на обмяната на веществата, които се дължат на свръхтеглото. Нещата при малките кученца (предразположени) стоят по-различно. Тазобедрената става на новороденото отначало се състои от хрущял. Процесите на калциране, чрез които възниква готовата става, нарастването на дължина на костите и теглото са съгласувани по природа. Богатото на енергийни вещества хранене води до бързо наддаване на тегло, което започва да уврежда особено намиращите се в процес на съзряване стави с техните еластични хрущяли – дори когато кученцата ” изглеждат здрави”. Вследствие на това HD не се развива спонтанно, а през първите 15 месеца от живота на кучето.
Друг фактор за образуването на HD е прекаленото даване на калций или калциеви съединения (специална кучешка храна с добавки на калций). Този вид добавки се препоръчва само при рахит или в “домашно ядене”, докато готовата храна за малки кученца обикновено е подходящо балансирана. Освен това не става дума само за абсолютното съдържание на калций в храната; трябва да се вземе под внимание и евентуалното съдържание на витамин D3, което повишава усвояването на калция от организма. Прекалено високите стойности на калций в кръвта водят след себе си до ускорени процеси на преструктуриране на костите, които обикновено завършват с недостиг на минерали (“тънки”, чупливи кости). Трябва да бъде споменат още ефектът от промяната на киселинно-основното равновесие на организма, обусловена от храненето, или извънмерното наличие на определени йони – например натрий, калий, хлорид.
Надлъжен разрез на хиалинен хрущял, отличаващ се с особено високо съдържание на вода
При HD на младото куче са описани две различни картини на заболяването.
Кучета на възраст до около 15 месеца често проявяват внезапна неохота за движения и болезненост на (засегнатите) задни крайници, изправят се с мъка и не обичат да се движат. Мускулатурата на задните крайници е слабо развита, тя не може да следва растежа на костите, затова цялото натоварване трябва да бъде поето от големите стави, при което хрущялите се претоварват. Макар рентгенът да не показва още нищо, измененията вследствие на претоварване на хрущялите под формата на микрофисури (малки пукнатини) и първите патологичнш белези вече са започнали.
При по-възрастните кучета с доказана от рентгена HD обикновено прави впечатление една хромавост след по-голямо натоварване, те държат задните си крака по типичен начин с повече или по-малко обърнати навътре скакателни стави, походката им е клатеща се, а при стоеж заемат щадящо положение. Деформацията на тазобедрената става при тези животни води до хронични видими (маркантни) третоварвания на хрущялите със засилени прояви на износване (фисури и патологични белези), които могат да се изразят във възпаления и болки и допълнително да увеличат инконгруенцията.
И в двата случая ставният хрущял не е готов за натоварването, по него се появяват отначало малки, а по-късно и по-големи пукнатини (фисури), които се възпаляват и срастват. Тъй като тези срастнати участъци не функционират правилно, те продължават да се нацепват и в резултат се получава загуба на субстанция. Често в тези възпалени участъци се натрупват калциеви соли, които водят до образуване на т. нар. шипове. Тези вкостенели “шипове” са изпъкнали и по-твърди от срещуположната хрущялна повърхност, така че и тя бива разрушена
Great content! Super high-quality! Keep it up! 🙂