Основното послушание не е списък с номера, които кучето трябва да изпълнява, за да впечатлява околните. То е начин да изградим ясна комуникация между кучето и стопанина и да можем безопасно да го управляваме в ежедневието.
При немската овчарка това е особено важно. Породата е интелигентна, физически силна и обикновено много наблюдателна към средата. Едно възрастно куче, което не идва при повикване, дърпа неконтролируемо или не може да изчака спокойно, вече не е просто досадно. То може да се превърне в реален проблем.
Добрата новина е, че немската овчарка обикновено има отлична способност за обучение. Лошата е, че също толкова бързо може да научи и нещата, които не сме възнамерявали да я учим.
Кога започваме?
Още от първите дни след пристигането на кученцето у дома.
Не е необходимо да чакаме определена възраст, за да започнем с основните поведения. При малкото кученце тренировките просто трябва да бъдат кратки, лесни и приятни.
В началото няколко успешни повторения са напълно достатъчни.
С времето постепенно увеличаваме продължителността, разстоянието и разсейванията.
→ Обучение на кученцето немска овчарка
Преди командите – внимание към стопанина
Едно от най-полезните неща, които можем да научим кучето, всъщност няма впечатляваща команда.
Това е навикът да обръща внимание на човека.
Когато кучето доброволно ни погледне по време на разходка, приближи се до нас или потърси контакт, можем да наградим това поведение.
Така постепенно изграждаме основата, върху която по-късно ще стъпят почти всички останали упражнения.
Ако кучето изобщо не забелязва човека до себе си, произнасянето на още команди рядко подобрява ситуацията.
Името на кучето
Името не трябва да означава „ела“, „седни“ или „спри“.
Най-практично е да означава:
„Обърни внимание на мен.“
Кажете името веднъж. Когато кучето ви погледне, наградете.
Не повтаряйте името пет пъти и не го използвайте постоянно при каране. Искаме то да предизвиква бързо обръщане към стопанина, а не подозрителен поглед от типа „какво направих този път?“.
„Ела“ – повикване
Това е една от най-важните команди, които едно куче може да научи.
Започнете на малко разстояние в спокойна среда.
Повикайте кученцето и когато тръгне към вас, насърчете го. При пристигането следва нещо приятно – храна, игра, похвала или друга ценна за него награда.
Не използвайте повикването само когато предстои нещо неприятно или когато всяко идване означава край на играта и прибиране.
И най-вече:
не наказвайте кучето, след като е дошло при вас, дори да е отнело повече време, отколкото бихте желали.
За кучето последицата трябва да бъде свързана с идването при вас.
Надеждното повикване се изгражда постепенно и заслужава отделна тема.
→ Как да научим кучето да идва при повикване
„Седни“
„Седни“ е една от най-лесните за въвеждане и най-практичните команди.
Може да бъде използвана преди:
- поставяне на повод;
- отваряне на врата;
- получаване на храна;
- поздравяване;
- пресичане;
- кратко изчакване.
В началото можем да насочим кучето с награда, докато естествено седне. В момента, в който изпълни желаното движение, го отбелязваме и награждаваме.
След като поведението стане предвидимо, свързваме го с избраната команда.
Не е необходимо физически да натискаме кучето надолу, за да го „поставим“ в седнало положение.
„Легни“
Лягането е полезно както в ежедневието, така и като основа за по-късни упражнения.
От седнало или изправено положение можем да използваме награда, за да насочим носа надолу и постепенно напред, докато кучето легне.
Награждаваме в момента на правилното поведение.
По-късно постепенно премахваме необходимостта да водим кучето с храната и изграждаме реакция на команда и/или жест.
„Стой“
„Стой“ означава кучето да запази определената позиция, докато не бъде освободено.
Това е по-трудно упражнение, отколкото изглежда.
Започнете с много кратко време – буквално секунда.
Първо увеличаваме времето постепенно. След това работим върху разстоянието. Едва по-късно добавяме сериозни разсейвания.
Ако още на третия опит се отдалечим на десет метра, кучето не е „непослушно“, когато стане. Просто сме поискали твърде много твърде рано.
Команда за освобождаване
Тази част често се пропуска.
Ако кажем „стой“, кучето трябва да знае кога упражнението приключва.
Можем да използваме дума като:
„Свободно“, „Добре“ или друга кратка и последователно използвана команда.
Така кучето разбира, че не само началото, но и краят на поведението се определя ясно.
Това е особено полезно при „стой“, изчакване пред врата и упражнения на място.
„Остави“
„Остави“ е команда, с която учим кучето да не взема или да се откаже от интерес към определен предмет.
Тя е изключително полезна навън.
Започваме с предмет или храна с относително ниска стойност и награждаваме кучето, когато се отдръпне или насочи вниманието си към нас.
Постепенно упражнението може да стане по-трудно.
Целта не е постоянно да дърпаме предмети от устата на кучето, а то да научи, че отказването от нещо може да доведе до по-добър резултат.
„Пусни“
„Пусни“ и „остави“ е полезно да имат различно значение.
„Остави“ – не вземай това.
„Пусни“ – освободи това, което вече държиш.
При „пусни“ можем да използваме размяна. Кучето освобождава играчката и получава награда или играта продължава.
Така не изграждаме навика при приближаване на човека кучето да стиска предмета още по-силно или да бяга с него.
При опасен предмет безопасността е приоритет и ситуацията естествено може да изисква незабавна намеса.
„На място“
Да изпратим кучето на определено легло, постелка или място е изключително практично домашно умение.
То може да се използва, когато:
- идват гости;
- приготвяме храна;
- отваряме входната врата;
- искаме кучето да се успокои;
- просто не желаем 35 килограма немска овчарка да участва непосредствено във всяка човешка дейност.
Първоначално награждаваме интереса към мястото и постепенно изграждаме оставане там за по-дълъг период.
„На място“ не трябва да се превръща в наказателно изгнание.
Искаме кучето да възприема мястото си като спокойно и безопасно пространство.
Ходене на свободен повод
Това е едно от най-полезните ежедневни умения.
Основният принцип е кучето постепенно да научи, че движението продължава при свободен повод, а дърпането не е надежден начин да стигне по-бързо до желаното място.
Важно е да правим разлика между нормално ходене на свободен повод и формалното спортно движение до крака.
По време на обикновена разходка кучето трябва да има възможност да подушва и да изследва средата.
→ Ходене на повод при немската овчарка
Изчакване пред врата
Това е малко упражнение с огромна практическа стойност.
Кучето не трябва да излита през всяка отворена врата.
Започваме спокойно. Вратата се отваря леко. Ако кучето тръгне напред, достъпът временно изчезва. Когато изчака, вратата се отваря и след команда за освобождаване може да премине.
Така самото преминаване през вратата се превръща в награда.
Същият принцип може да се използва при излизане от автомобил.
Командата се казва веднъж
Когато кучето вече разбира дадена команда, избягвайте:
„Легни. Легни! ЛЕГНИ! Хайде, легни!“
Кучето може много бързо да научи, че първото произнасяне е декоративно.
Ако не изпълни, първо помислете защо:
Не разбира ли достатъчно добре упражнението?
Прекалено голямо ли е разсейването?
Наградата достатъчно ценна ли е?
Поискали ли сме твърде много?
Понякога проблемът не е в кучето, а в тренировката.
Не добавяйте думата прекалено рано
Това е малък детайл, който прави обучението значително по-чисто.
Преди постоянно да казваме „легни“, е добре кучето вече сравнително надеждно да предлага или следва желаното движение.
След това започваме да поставяме думата преди поведението.
Така командата придобива ясно значение.
Иначе можем десетки пъти да произнесем дума, която за кучето все още не означава абсолютно нищо.
Как награждаваме?
Наградата трябва да последва желаното поведение достатъчно бързо, за да бъде ясно какво точно е донесло резултата.
Можем да използваме кратка дума като „Да!“ или кликер, за да отбележим точния момент.
След това идва наградата.
Този маркер помага особено при поведения, при които точният момент е важен.
Трябва ли винаги да даваме лакомство?
Не.
В началото честото награждаване помага на кучето да разбере какво искаме.
След като поведението е добре научено, постепенно можем да използваме различни видове награди и по-променлив режим.
Храната обаче не е подкуп, когато се използва правилно.
Има разлика между:
„Показвам ти кренвирша и моля да седнеш“
и
„Изпълняваш познато поведение и получаваш награда.“
Точно тази разлика постепенно изграждаме.
Увеличавайте трудността постепенно
При всяка команда има три основни начина да направим упражнението по-трудно:
продължителност – колко дълго;
разстояние – колко далеч от нас;
разсейване – какво се случва наоколо.
Не увеличавайте всичко наведнъж.
Ако кучето може да стои 30 секунди до вас в хола, това не означава, че може да стои 30 секунди на 20 метра от вас до играещи кучета.
Това са практически различни нива на трудност.
Командите трябва да работят и извън дома
Кучетата не генерализират автоматично наученото по начина, по който хората очакват.
„Седни“ в кухнята и „седни“ пред училище в 8 сутринта могат да бъдат две много различни задачи за младото куче.
Затова постепенно упражнявайте наученото:
у дома → на тихо място → на улицата → при хора → при други кучета → в по-сложна среда.
Ако кучето започне да греши, намалете трудността.
Послушанието не означава куче без собствен живот
Целта не е немската овчарка да върви постоянно до крака ни и да чака следващата инструкция.
По време на нормална разходка кучето трябва да има възможност да:
подушва, изследва, наблюдава и просто да бъде куче.
Доброто послушание ни позволява да му дадем повече свобода, защото разполагаме с надежден начин да го контролираме, когато ситуацията го изисква.
Кои команди са най-важни?
Ако трябва да изберем само няколко за ежедневието, бихме поставили най-високо:
Име / внимание
Ела
Остави
Пусни
Стой / изчакай
Ходене на свободен повод
„Седни“ и „легни“ са много полезни, но надеждното повикване или способността кучето да остави опасен предмет могат да имат много по-голямо значение за безопасността.
Няма особена полза кучето да изпълнява перфектно „седни“, ако след това изчезва към хоризонта при първата появила се котка.
От основно послушание към истинска работа
За повечето семейни кучета тези умения са достатъчна основа за спокойно ежедневие.
Но при немската овчарка можем да продължим много по-далеч.
Върху вниманието, мотивацията, самоконтрола и основните команди по-късно могат да бъдат изградени спортно послушание, следова работа, IGP и други специализирани дейности.
Разликата е в прецизността и целта на подготовката.
Основата обаче остава същата:
кучето разбира задачата, има мотивация да я изпълни и може да работи в контакт със своя човек.