Спортното послушание е моментът, в който обикновеното „кучето знае командите“ се превръща в прецизна работа между куче и водач.
В ежедневието е достатъчно немската овчарка да седне, когато я помолим, да дойде при повикване и да може спокойно да се движи до нас.
В спорта това вече не е достатъчно.
Има значение как кучето изпълнява упражнението: позицията, скоростта, вниманието, точността и желанието, с което работи.
При IGP послушанието е дисциплина B и е една от трите части на изпита наред със следовата и защитната работа.
→ IGP – следа, послушание и защита
Какво е спортно послушание?
Спортното послушание представлява система от предварително определени упражнения, които кучето и водачът изпълняват според правилник.
Целта не е просто кучето да изпълни командите.
Търси се съчетание от:
точност, бързина, концентрация, контрол и желание за работа.
Едно технически правилно, но бавно и незаинтересовано изпълнение не създава същата картина като куче, което работи прецизно и с очевидна мотивация.
Точно затова доброто спортно послушание е толкова впечатляващо.
Кучето не изглежда принудено да изпълнява.
То изглежда така, сякаш иска следващата задача.
Ежедневно и спортно послушание – каква е разликата?
Това разграничение е важно.
Ежедневното послушание
Целта му е кучето да бъде безопасно и управляемо в реалния живот.
Искаме например:
- да идва при повикване;
- да изчаква;
- да ходи спокойно на повод;
- да може да остане на място;
- да прекратява нежелано действие;
- да се движи контролирано около хора и други кучета.
Тук практичността е по-важна от съвършената позиция.
Спортното послушание
Тук упражненията се изпълняват според определени критерии и се оценяват.
Няколко сантиметра могат да имат значение.
Скоростта на изпълнение има значение.
Позицията има значение.
Начинът, по който кучето работи с водача, също има значение.
→ Основни команди и послушание
Послушанието в IGP
При IGP послушанието се изпълнява на определен терен и включва различни упражнения според нивото на изпита.
Те проверяват способността на кучето да работи както непосредствено до водача, така и на разстояние от него.
Сред основните елементи са:
- движение „Редом“;
- позиции от движение;
- повикване;
- апортиране;
- работа през определени препятствия;
- изпращане напред;
- оставане при разсейване.
Конкретните упражнения и начинът на оценяване зависят от нивото и действащия правилник.
„Редом“ – основата на спортното послушание
Едно от най-разпознаваемите упражнения е движението „Редом“.
При него кучето се движи от лявата страна на водача в точно определена позиция.
Търси се куче, което:
поддържа правилната позиция, следва промените в темпото и посоката, остава концентрирано и работи с желание.
Кучето не трябва да изостава, да избързва прекомерно или да се отдалечава странично.
В същото време красивото изпълнение не трябва да бъде просто механично.
Искаме да виждаме контакт и активна работа с водача.
Трябва ли кучето постоянно да гледа водача?
В спортното послушание често виждаме кучета, които поддържат много силно визуално внимание към водача по време на „Редом“.
Това е резултат от специализирано обучение.
Не трябва обаче да пренасяме автоматично това изискване към ежедневната разходка.
Кучето не е необходимо да върви километри с глава, насочена към стопанина.
Спортната позиция е упражнение с конкретни критерии, а ежедневното движение на свободен повод има друга цел.
→ Ходене на повод
Завои и промени в темпото
Движението „Редом“ не е просто ходене по права линия.
Водачът извършва промени в посоката и темпото, а кучето трябва да запази правилната позиция.
Тук се вижда колко добре кучето разбира задачата.
То не трябва просто да следва крака на водача.
Трябва да се научи активно да регулира собственото си движение спрямо него.
Позициите от движение
При спортното послушание кучето трябва да може да заеме определена позиция, докато водачът продължава движението си според конкретното упражнение.
Тук могат да участват позиции като:
„Седни“, „Легни“ и при съответните упражнения „Стой“.
Изисква се кучето да реагира бързо и ясно.
Ако при команда за сядане кучето първо направи още няколко крачки, обърне се и чак тогава седне, то технически може да е разбрало общата идея, но спортната точност вече е пострадала.
Повикването
При определени упражнения кучето остава на дистанция от водача и след това трябва да дойде при повикване.
Тук се търси не просто:
„Все пак дойде.“
Желателни са бърза реакция, уверено движение към водача и точно завършване на упражнението.
Това е добър пример за разликата между ежедневното и спортното обучение.
В ежедневието най-важното е кучето надеждно да се върне.
В спорта има значение и как точно го прави.
→ Повикване
Апортиране
Апортирането е важна част от IGP послушанието.
Кучето трябва да вземе определен апортировъчен предмет, да го донесе и да изпълни упражнението според установените изисквания.
Тук участват няколко отделни умения:
изчакване → бързо отиване към предмета → уверено вземане → връщане → спокойно държане → предаване.
Ако една част е нестабилна, това може да повлияе на цялото упражнение.
Затова апортирането обикновено се изгражда на отделни елементи, които постепенно се свързват.
Държането на апорта
Кучето трябва да може да държи предмета спокойно и сигурно.
Нежелателно е нервното дъвчене или постоянното преместване на предмета в устата.
Това изглежда като малък детайл, докато човек не започне да тренира спортно послушание и не открие, че именно малките детайли са решили да завладеят живота му.
Затова спокойното държане може да бъде упражнявано отделно, преди да се очаква цялото упражнение да изглежда завършено.
Работа с препятствия
В IGP определени апортировъчни упражнения включват и преодоляване на предвидени препятствия.
Тук кучето трябва едновременно да:
изпълни физическата задача, да запази концентрация върху апорта и да остане под контрол.
Тези упражнения не трябва да се форсират при малко кученце.
Натоварването трябва да бъде съобразено с възрастта и физическото развитие на кучето.
При немската овчарка здравето на тазобедрените и лакътните стави е особено важна тема при планиране на сериозна спортна работа.
→ Тазобедрена и лакътна дисплазия – HD и ED
Изпращане напред
При това упражнение кучето трябва по команда да се отдалечи уверено от водача в зададената посока.
След това трябва да изпълни последващата команда според правилника.
Упражнението прекрасно показва един от основните принципи на спортната работа:
кучето трябва да бъде самостоятелно и уверено, но да остане управляемо дори на разстояние.
Не искаме куче, което се страхува да се отдели от водача.
Но не искаме и такова, което след отделянето решава, че трудовият му договор е прекратен.
Оставане при разсейване
Докато друго куче изпълнява определена част от послушанието, кучето трябва да може спокойно да остане на определеното място според условията на изпита.
Това изисква самоконтрол.
Около него има:
друго работещо куче, движение, команди и различни стимули.
Въпреки това то трябва да запази поведението, което се изисква от него.
Това упражнение показва защо спортното послушание не е само скорост и ефектни движения.
Способността да не правиш нищо, когато това е задачата, също е работа.
Устойчивост към изстрел
При IGP се проверява и реакцията на кучето към изстрели в рамките на определената част от изпита.
Кучето не трябва да показва страхова реакция, която е несъвместима с изискванията.
Това не е трик, който трябва просто да бъде „научен“.
Устойчивостта към силни звуци е свързана и с темперамента на кучето.
Ако куче показва силен страх от изстрели или други резки шумове, не е разумно проблемът да бъде прикриван чрез принудително излагане на все по-силен шум.
Точност или мотивация?
И двете.
Една от най-честите грешки при подготовката на младо куче е да се поиска прекалено много точност прекалено рано.
Кученцето има желание да работи, но водачът вече коригира всеки сантиметър от позицията.
Резултатът може да бъде технически по-точно куче, което постепенно губи ентусиазма си.
При младото куче първо е много ценно да изградим:
желание за взаимодействие → мотивация → концентрация → разбиране на задачата.
Прецизността се развива постепенно.
Куче, което иска да работи, може да бъде научено на по-голяма точност.
Много по-трудно е да върнем желанието за работа, ако сме успели да го превърнем в скучно задължение.
→ Мотивация и награди
Храна или играчка?
И двете могат да бъдат ценни инструменти.
Храната е удобна за изграждане на точни позиции и позволява много кратки повторения.
Играчката може да създаде по-висока възбуда, скорост и силна мотивация.
При много немски овчарки комбинацията от различни награди работи прекрасно.
Но няма универсална рецепта.
Трябва да знаем какво мотивира конкретното куче и как тази награда влияе върху начина му на работа.
Ако определена награда прави кучето толкова възбудено, че точността изчезва, трябва да се научим да управляваме това състояние, а не просто да добавяме още ентусиазъм.
Скоростта също се обучава
Ако кучето технически изпълнява упражнението, но го прави бавно, не е задължително решението да бъде постоянно да повтаряме командата по-силно.
Скоростта може да бъде част от критерия, който изграждаме.
Можем да награждаваме особено добрите, бързи изпълнения и да структурираме тренировката така, че кучето да очаква задачата с желание.
Това е една от причините качественото спортно обучение да бъде толкова интересно.
Не учим просто:
„Какво трябва да направиш?“
Учим и:
„Как искам да го направиш?“
Маркерите
При прецизна работа маркерът е изключително полезен.
Кратка дума като „Да!“ или кликер може да отбележи точния момент на правилното изпълнение.
Например при изграждане на позицията „Редом“ можем да маркираме именно момента, в който кучето се намира точно там, където искаме.
Това прави комуникацията много по-ясна.
→ Мотивация и награди
Упражненията се изграждат на части
Една от най-важните идеи в спортното обучение е сложното упражнение да бъде разделено на малки елементи.
Да вземем апортирането.
Вместо веднага да очакваме пълно упражнение, можем отделно да изградим:
интерес към предмета;
вземане;
спокойно държане;
връщане;
позиция пред водача;
предаване.
След като отделните части са стабилни, постепенно ги свързваме.
Същото важи за много други упражнения.
Така, ако възникне проблем, можем много по-лесно да установим коя част всъщност не работи.
Кратките тренировки често са по-добри
Не е необходимо всяка тренировка да представлява пълно изпълнение на цялата програма.
Особено при младо куче няколко минути прекрасна работа могат да бъдат много по-ценни от дълга сесия, в която качеството постепенно пада.
Можем да работим само върху един малък елемент.
После игра.
После почивка.
Това запазва мотивацията и позволява много по-прецизно обучение.
Не тренирайте постоянно цялата схема
Когато кучето започне да познава упражненията, е изкушаващо всеки път да изпълняваме програмата от начало до край.
Но така кучето може да започне да предвижда какво следва, вместо действително да реагира на водача.
Освен това грешките в отделните елементи се повтарят отново и отново.
Затова голяма част от тренировката трябва да бъде насочена към отделни компоненти и конкретни слабости.
Цялостното изпълнение също трябва да се упражнява, но не е необходимо да бъде всяка тренировка.
Кучето трябва да работи и без видима награда
На състезание няма да вървим по терена с парче месо пред носа на кучето.
Затова постепенно то трябва да научи, че наградата може да дойде след определен период на работа, без предварително да я вижда.
Това не означава да премахнем мотивацията.
Напротив.
Кучето трябва да знае от тренировъчния си опит:
„Работата с водача води до нещо ценно, дори наградата да не е в ръката му в момента.“
Това се изгражда постепенно.
Кога започва спортното послушание?
Основите могат да започнат още с кученцето.
Но при малкото куче не търсим готово състезателно изпълнение.
Можем да развиваме:
- контакт с водача;
- следване;
- мотивация за храна и игра;
- основни позиции;
- повикване;
- носене на предмет;
- желание за съвместна работа.
Всичко това може да бъде кратко и игрово.
С развитието на кучето постепенно добавяме повече контрол и точност.
Физическата подготовка има значение
Някои упражнения в спортното послушание са физически натоварващи.
Скоковете, бързите спирания, обръщанията и апортирането натоварват тялото.
Затова кучето трябва да бъде в подходящо физическо състояние, а тренировките да са съобразени с възрастта му.
При сериозно спортуваща немска овчарка здравето, правилното телесно тегло и добрата мускулатура не са странични подробности.
Те са част от подготовката.
Как изглежда доброто спортно послушание?
Не просто като куче, което не допуска грешки.
Красивата работа съчетава две неща, които понякога е трудно да бъдат постигнати едновременно:
прецизност и желание.
Кучето знае къде трябва да бъде.
Разбира задачата.
Реагира бързо.
Но едновременно с това изглежда уверено и мотивирано.
Водачът от своя страна не води кучето през всяка секунда с непрекъснати сигнали.
Между двамата има изградена система на комуникация.
Не е необходимо да се състезаваме
Както при следовата работа, можем да използваме елементи от спортното послушание и без амбиция за IGP изпит.
Да научим кучето на красива позиция „Редом“, точно изпълнение или апортиране може да бъде интересно занимание само по себе си.
Разликата е, че ако целта ни е официален изпит, вече трябва да работим според конкретните изисквания на действащия правилник.
Ако целта е просто занимание с кучето, можем да вземем полезните елементи, без да преследваме всяка състезателна подробност.
Повече от изпълнение на команди
Спортното послушание показва много добре защо немската овчарка е толкова интересна работна порода.
Не е достатъчно кучето да знае какво означава „Седни“.
На високо ниво от него се иска да може:
да запази концентрация, да контролира възбудата си, да работи прецизно, да се отдалечава от водача, отново да се връща към него и да преминава между активност и самоконтрол.
Всичко това се изгражда чрез стотици малки тренировъчни стъпки.
Отстрани виждаме няколко минути красиво изпълнение.
Зад тях стоят месеци и години работа.
И точно когато кучето изпълнява сложната програма с такава лекота, че изглежда сякаш всичко се случва естествено, обикновено можем да сме сигурни в едно:
някой е положил страшно много труд, за да изглежда толкова лесно.