IGP е един от спортовете, които най-силно се свързват с немската овчарка. И това не е случайно.
Породата е създадена като работно куче, а изпитанията за работни качества имат важна роля в историята и селекцията ѝ. IGP проверява различни способности на кучето чрез три дисциплини:
A – следова работа
B – послушание
C – защитна работа
За да се представи успешно, кучето не трябва просто да бъде бързо, силно или да има желание да захапе ръкава. То трябва да показва концентрация, контролируемост, работоспособност, увереност и желание за взаимодействие с водача.
Точно съчетанието между трите части прави IGP толкова интересен.
Какво означава IGP?
Съкращението IGP идва от немското Internationale Gebrauchshunde Prüfungsordnung и се използва за международните изпитания за работни кучета.
По-старите поколения любители на немската овчарка вероятно ще разпознаят и имената Schutzhund и IPO.
Спортът се развива и правилниците и наименованията му са променяни през годините, но основната идея остава: да бъдат проверени различни аспекти от работоспособността на кучето.
Затова в по-стари родословия, каталози и резултати можем да срещнем означения като SchH, IPO или IGP в зависимост от периода, през който кучето е полагало изпита.
Нива в IGP
Основните степени са:
IGP1 – първо ниво
IGP2 – второ ниво
IGP3 – най-високото от трите основни нива
С увеличаването на нивото упражненията стават по-взискателни.
Не става въпрос просто за повторение на един и същ изпит три пъти. Повишават се изискванията към сложността, точността, контрола и работата на кучето.
Преди участие в IGP кучето трябва да е изпълнило съответните предварителни изисквания съгласно действащия правилник, включително необходимия изпит BH/VT.
→ BH/VT – първата стъпка към IGP
Как се оценява IGP?
Във всяка от трите дисциплини могат да бъдат получени до 100 точки.
Така максималният общ резултат е:
300 точки
Но високият общ сбор не може просто да компенсира провал в една от дисциплините. За успешно издържан изпит кучето трябва да покрие минималните изисквания във всяка отделна част съгласно действащия правилник.
Затова истински добрият IGP резултат означава баланс между трите дисциплини.
Куче с великолепна защита, но слаба следа например не е завършило успешно задачата само защото общо изглежда впечатляващо.
A – Следова работа
Първата част на IGP проверява способността на кучето да работи по мирисова следа.
На определен терен се полага следа, която кучето трябва да проследи точно и концентрирано. По нея се поставят предмети, които кучето трябва да обозначи според изискванията.
С увеличаване на нивото се променят и изискванията към следата.
Как работи кучето?
Кучето следва мирисовата следа с водача зад него на предвиденото от правилника разстояние.
От него се очаква да работи:
самостоятелно, спокойно, концентрирано и точно.
Прекалено бързото движение само по себе си не е предимство.
Целта не е кучето просто да стигне до края на трасето.
Начинът, по който работи следата, има значение.
Предметите
По следата се поставят малки предмети.
Когато ги открие, кучето трябва ясно да ги обозначи по предварително избран и допустим начин.
Например може да легне при предмета.
Тук също се оценява точността.
Кучето не трябва просто да подмине предмета, защото в далечината очевидно има по-интересна миризма и неговите професионални приоритети са се променили.
Какво показва добрата следова работа?
Следата демонстрира качества, които понякога остават незабелязани от хората, които свързват работната немска овчарка единствено със защитата.
Тук се виждат:
концентрацията, постоянството, способността за самостоятелна работа и устойчивостта на кучето при продължителна задача.
Следовата работа може да бъде изключително натоварваща психически, въпреки че отстрани изглежда спокойно.
→ Следова работа при немската овчарка
B – Послушание
Втората дисциплина е послушанието.
Тук се оценява взаимодействието между кучето и водача при серия от предварително определени упражнения.
Но доброто IGP послушание не трябва да изглежда като куче, което изпълнява команди без желание.
Търсят се точност, концентрация, бърза реакция и желание за работа.
„Редом“
Едно от основните упражнения е движението „Редом“.
Кучето трябва да се движи в правилна позиция от лявата страна на водача и да запази концентрация при различни промени в движението.
Това е много по-прецизно от ежедневното ходене на свободен повод.
Когато на разходка казваме „Редом“, обикновено искаме кучето за кратко да се движи контролирано до нас.
При IGP позицията и изпълнението се оценяват много по-внимателно.
Други упражнения
В зависимост от нивото послушанието включва определени упражнения като:
- движение редом;
- сядане от движение;
- лягане и повикване;
- стоеж според съответното ниво;
- апортиране;
- изпращане напред;
- оставане при разсейване.
При по-високите нива се увеличават сложността и изискванията.
Апортиране
Апортирането в IGP не е просто игра „донеси топката“.
Кучето трябва да изпълни упражнението по определен начин и да донесе предвидения апортировъчен предмет.
В различните упражнения апортирането може да включва работа на равен терен и преминаване през предвидени препятствия.
Тук отново са важни не само скоростта, но и контролът и точността на изпълнението.
Изпращане напред
Кучето се изпраща напред в определена посока, а след това трябва да изпълни последващата команда според упражнението.
Това показва интересна комбинация:
кучето трябва да има желание уверено да се отдалечи от водача, но едновременно с това да остане под негов контрол.
Това е една от идеите, които преминават през целия IGP.
Самостоятелност, но не липса на управление.
Изстрели и устойчивост
В рамките на изпитанието се проверява и реакцията на кучето към определени силни звуци съгласно правилника.
Кучето трябва да демонстрира необходимата устойчивост и да продължи работата си.
Страхова или проблемна реакция към изстрел не е нещо, което се прикрива с красиво „Редом“.
Темпераментът има значение.
→ Основни команди и послушание
C – Защитна работа
Третата част е най-зрелищната и вероятно причината човек, който никога не е гледал IGP, лесно да си изгради напълно погрешна представа за целия спорт.
Защитната работа не е просто нападение срещу човек.
Кучето изпълнява строго определена последователност от упражнения с обучен помощник, наричан още фигурант.
Оценяват се както определени работни качества, така и контролът от страна на водача.
Търсене на помощника
Кучето трябва да претърси определени укрития по зададен начин, докато открие помощника.
Това изисква движение, насочване и контрол.
След намирането му започва следващата част от упражнението.
Облайване и охрана
Когато открие помощника в укритието, кучето трябва да го обозначи чрез продължително и убедително облайване, без просто да преминава директно към захапване.
Тук много ясно се вижда защо защитната работа не е просто „пусни кучето“.
Кучето трябва да показва интензивност, но едновременно с това да спазва правилата на упражнението.
Захапване и работа с ръкава
При определените от изпита ситуации кучето трябва да реагира и да захапе защитния ръкав на помощника.
Качеството на работата не се определя единствено от това дали кучето е захапало.
Оценяват се различни елементи на поведението и изпълнението според правилника.
И тук идва особено важната част.
Пускането е толкова важно, колкото захапването
Кучето трябва да може да прекрати действието и да остане контролируемо.
Това е фундаментална част от защитната работа.
Куче, което има огромно желание да захапе, но не може да бъде контролирано, не демонстрира качествено завършена работа.
Силата без контрол не е целта на IGP.
Какво се оценява в защитата?
Не се гледа просто дали кучето изглежда „страшно“.
Оценката включва изпълнението на конкретните упражнения, контрола и качеството на работата.
При защитната фаза се оценяват и качества, свързани с увереността, натоварването и работното поведение на кучето според действащия правилник.
Затова защитната работа е много повече от зрелищната част, която човек вижда на кратък видеоклип.
→ Защитна работа и ролята на помощника
Каква е ролята на помощника?
Помощникът или фигурантът има изключително важна роля.
Той трябва да знае:
как да работи с куче на различен етап от обучението;
как да се движи правилно;
как да използва оборудването;
как да представя натоварването;
как да разчита реакциите на кучето.
Добрата работа с младо куче изгражда увереността и мотивацията постепенно.
Неправилната работа може да създаде страх, конфликт или проблемно поведение.
Затова защитна работа не трябва да се започва самостоятелно у дома с приятел и старо яке, колкото и великолепна идея да изглежда това в неделя следобед.
Необходим е опитен клуб и квалифициран помощник.
IGP прави ли кучето агресивно?
Правилно провежданата спортна подготовка няма за цел да създава неконтролируема агресия към хора.
Кучето се учи да работи в много конкретен контекст и под контрол.
Всъщност способността да прекрати действието и да остане управлявано е съществена част от спорта.
Това обаче не означава, че защитната работа е подходяща за произволно куче или че може да бъде провеждана от неопитни хора.
Темпераментът на кучето и качеството на обучението са критично важни.
Всяка немска овчарка ли може да тренира IGP?
Не всяка немска овчарка има еднакви качества за сериозна спортна работа.
Името на породата само по себе си не гарантира:
подходящ темперамент, достатъчна работна мотивация, физическо здраве или необходимите качества за трите дисциплини.
Някои кучета могат да бъдат отлични семейни партньори, но да нямат качествата или мотивацията за висок спорт.
И това не ги прави „по-лоши“ немски овчарки като домашни кучета.
Ако целта е състезателен IGP, изборът на подходящо кученце и произходът му имат голямо значение.
→ Работна или изложбена линия
→ Родословие и произход
На каква възраст започва обучението?
Подготовката може да започне още с кученцето, но това не означава да правим упражнения за IGP1 с тримесечно бебе.
В началото се изграждат основите:
мотивация за храна;
желание за игра;
контакт с водача;
увереност;
концентрация;
желание за преследване и носене на играчка;
спокойствие в различна среда.
При следата първите упражнения също могат да бъдат много прости.
При послушанието първо изграждаме желание за взаимодействие, преди да изискваме състезателна точност.
А защитната подготовка на младо куче трябва да бъде съобразена с неговото развитие и да се води от хора, които действително разбират какво правят.
→ Мотивация и награди
Физическата подготовка
IGP е физически натоварващ спорт.
Кучето трябва да бъде в добро телесно състояние и натоварването трябва да бъде съобразено с възрастта и развитието му.
Особено внимание заслужава опорно-двигателната система.
При немската овчарка оценката на тазобедрените и лакътните стави има значение не само за развъждането, но и когато планираме сериозно физическо натоварване.
→ Тазобедрена и лакътна дисплазия – HD и ED
IGP и характерът на немската овчарка
Една от най-интересните страни на IGP е, че трите дисциплини поставят кучето пред съвсем различни задачи.
На следата трябва да бъде спокойно, методично и концентрирано.
В послушанието трябва да бъде внимателно, мотивирано и прецизно.
В защитата трябва да покаже увереност, интензивност и едновременно с това контролируемост.
Това е причината да не можем да съдим за качеството на едно работно куче само по най-зрелищните секунди от защитната работа.
Истинската картина се вижда в баланса между трите дисциплини.
Как да започнем с IGP?
Ако човек действително иска да се занимава със спорта, най-добрата първа стъпка не е закупуването на ръкав.
Тя е намирането на добър клуб с опитни водачи, инструктор и помощник.
Отидете и гледайте тренировки.
Наблюдавайте не само напредналите кучета, а и начина, по който се работи с младите.
Добър знак е, когато виждате кучета, които работят с желание, водачи, които разбират какво изграждат, и обучение, което се адаптира към конкретното куче.
IGP е технически спорт и добрата основа в началото може да спести огромно количество поправяне на грешки по-късно.
IGP като част от немската овчарка
За част от стопаните IGP ще остане просто интересна част от света на породата.
За други ще се превърне в спорт, който практикуват години.
Но дори никога да не стъпим на IGP терен, разбирането на този спорт ни помага да разберем защо немската овчарка е създадена такава, каквато е.
Тя не е селектирана само за определен силует или движение на изложбения ринг.
В основата на породата стои идеята за куче, което може да работи, да бъде обучавано, да се справя с различни задачи и да остане в сътрудничество с човека.
Следа, послушание и защита проверяват различни страни именно на тази способност.
И затова IGP остава толкова тясно свързан с историята и работната същност на немската овчарка.