Немската овчарка е интелигентна, наблюдателна и способна да учи много бързо. Това е огромно предимство при обучението, но има и обратна страна: кучето може също толкова бързо да научи неща, които изобщо не сме планирали да го учим.
Много проблеми в обучението не възникват, защото кучето е „инатливо“, „доминантно“ или „не иска да слуша“. Често причината е много по-проста: не сме били достатъчно ясни, поискали сме прекалено много или неволно сме наградили точно поведението, което се опитваме да премахнем.
Ето кои са най-честите грешки.
1. Повтаряме командата отново и отново
Една от абсолютните класики:
„Седни.“
Нищо.
„Седни… СЕДНИ… хайде, седни!“
Накрая кучето сяда и ние сме доволни.
Проблемът е, че постепенно можем да го научим, че първото произнасяне няма особено значение.
Когато кучето вече разбира командата, стремете се да я произнасяте веднъж и ясно.
Ако не изпълни, вместо автоматично да повторите, помислете защо:
- разбира ли действително командата;
- прекалено голямо ли е разсейването;
- задачата прекалено трудна ли е;
- има ли физическа или емоционална причина да не я изпълни.
Понякога проблемът не е в слуха на кучето. Просто обучението има нужда от още работа.
2. Използваме командата, преди кучето да я е научило
Казваме „Легни“ десетки пъти на кученце, което още няма никаква представа какво означава думата.
За нас думата има ясно значение.
За кучето първоначално тя е просто звук.
При въвеждането на ново поведение първо помагаме на кучето да разбере какво действие търсим. Когато то започне предвидимо да предлага или изпълнява това действие, свързваме го с избраната команда.
Иначе рискуваме да превърнем думата във фонов шум.
3. Очакваме прекалено много, прекалено рано
Кученцето изпълнява „Седни“ прекрасно в кухнята.
На следващия ден отиваме в парк с деца, велосипеди, кучета и десетки миризми и очакваме същото изпълнение.
То не се получава.
Заключението често е:
„Знае командата, но нарочно не слуша.“
Не непременно.
За кучето една и съща задача при различни условия може да има съвсем различна трудност.
Обучението трябва постепенно да преминава от спокойна среда към все по-сложни ситуации.
→ Основни команди и послушание
4. Увеличаваме всичко наведнъж
При много упражнения има три основни компонента:
продължителност – колко дълго;
разстояние – колко далеч;
разсейване – какво се случва наоколо.
Честа грешка е да увеличим и трите едновременно.
Например кучето може да стои спокойно пет секунди до нас и след това изведнъж очакваме да остане една минута, докато сме на десет метра и покрай него минава друго куче.
Когато упражнението се разпадне, по-добре е да намалим една от трудностите, вместо да обвиняваме кучето.
5. Награждаваме прекалено късно
Точният момент е важен.
Кучето сяда.
След това става, прави две крачки към нас и получава лакомството.
Какво точно сме наградили?
За човек контекстът е очевиден. За кучето може да не бъде.
Затова използването на кратък маркер като „Да!“ или кликер може да бъде много полезно. Той отбелязва точния момент:
„Ето това беше правилно.“
След него идва наградата.
6. Показваме храната преди всяка команда
Храната е чудесен инструмент за обучение, но ако кучето постоянно трябва да види лакомството, преди да изпълни, можем да създадем зависимост от примамката.
Получава се:
виждам храна → изпълнявам.
А когато джобът изглежда празен:
днес очевидно не работим.
При въвеждане на ново упражнение можем да използваме храната за насочване. След това постепенно я премахваме от видимата ръка и наградата се появява след изпълнението.
7. Спираме наградите прекалено рано
Другата крайност е:
„Той вече го знае. Защо трябва да го награждавам?“
Научено поведение и стабилно поведение не са едно и също.
В началото награждаваме често. Когато поведението стане надеждно, постепенно можем да използваме различни награди и по-променлив режим.
Но няма причина доброто поведение никога повече да не носи нищо ценно за кучето.
И хората удивително рядко продължават да ходят на работа, след като работодателят обяви, че вече са разбрали задачите и заплатата следователно е излишна.
8. Наказваме кучето, когато най-накрая дойде
Това е една от най-вредните грешки при повикването.
Кучето се е забавило. Стопанинът е ядосан. Когато то най-накрая се върне, получава наказание.
Човекът наказва забавянето.
Кучето може да свърже неприятната последица с последното си действие:
„Върнах се при човека.“
Следващия път повикването може да стане още по-трудно.
Когато кучето дойде при нас, не наказваме самото идване.
→ Повикване – как да научим немската овчарка да идва при нас
9. Използваме повикването само за край на забавлението
„Тук!“ означава:
прибираме се.
„Тук!“ означава:
слагаме повода.
„Тук!“ означава:
играта приключи.
След достатъчно повторения кучето може съвсем логично да реши, че тази команда не предвещава нищо особено приятно.
Затова понякога:
повикваме → награждаваме → освобождаваме отново.
Така идването при нас не означава автоматично загуба на свободата.
10. Позволяваме дърпането на повод да работи
Кучето дърпа към дървото.
Ние вървим след него.
Кучето достига дървото.
То току-що е получило чудесен урок:
„Дърпането работи.“
След това купуваме нов нагръдник, нов повод и вероятно някакво устройство с обещание да реши проблема за три дни.
Но основният принцип остава същият: ако дадено поведение системно носи желания резултат, кучето има причина да го повтаря.
→ Ходене на повод при немската овчарка
11. Всеки член на семейството има различни правила
Мама не позволява скачане.
Татко го намира за забавно.
Децата го насърчават.
След това всички са изненадани защо кучето продължава да скача.
За кучето правилото е неясно.
Не е необходимо целият дом да се превърне във военна академия, но основните правила трябва да бъдат еднакви и предвидими.
Ако нещо е нежелано поведение, всички трябва да работят в една посока.
12. Наказваме кученцето за нещо, което не сме го научили
Кученцето гризе обувката.
Изпишква се върху килима.
Скача върху гост.
Открадва чорап.
За човека правилата са очевидни.
За кученцето не са.
Преди да се ядосаме, трябва да си зададем:
„Показах ли му какво трябва да направи вместо това?“
Обучението не е само спиране на нежеланото поведение. Трябва да изградим алтернатива.
Гризе обувката → даваме подходящ предмет за гризане.
Скача → учим спокойно поздравяване.
Изпуска се вкъщи → подобряваме режима за извеждане.
И, революционна концепция, обувките могат временно да бъдат прибрани.
13. Прекалено дълги тренировки
Особено при кученцата качеството е много по-важно от продължителността.
По-добре няколко минути концентрирана и успешна работа, отколкото дълга тренировка, при която кучето постепенно губи интерес, а човекът започва да се ядосва.
Приключвайте понякога точно когато кучето все още иска още.
Това запазва желанието за следващото занимание.
14. Тренираме само когато сме решили, че „сега тренираме“
Обучението не се случва само в специалните десет минути с лакомства.
Кучето учи постоянно.
Когато чака пред вратата.
Когато му поставяме купата.
Когато вижда друго куче.
Когато идват гости.
Когато се качва в автомобила.
Когато се движим на повод.
Ежедневието предоставя десетки възможности за кратко и естествено обучение.
15. Превръщаме всяка разходка в тренировка
Това е противоположната грешка.
Кучето излиза навън и започва:
„Редом.“
„Седни.“
„Стой.“
„Редом.“
„Не.“
„Редом.“
Разходката не трябва да бъде едночасов изпит.
Кучето има нужда да подушва, наблюдава, изследва и да се движи свободно в рамките на безопасното.
Можем да редуваме:
свободно движение → кратка тренировка → подушване → контакт със стопанина → отново свободно движение.
Обучението трябва да подобрява живота на кучето, не да отнема всяка секунда свобода.
16. Бъркаме социализацията с игра с всички кучета
Добре социализираното куче не трябва да се хвърля към всяко куче с желание за запознанство.
Ако позволяваме на кученцето постоянно да достига всяко куче, което види, можем неволно да изградим:
виждам куче → дърпам към него → получавам контакт.
По-късно това може да се превърне във фрустрация и силно дърпане на повод.
Важно умение е кучето да може просто да види друго куче и спокойно да продължи.
→ Социализация на кученцето немска овчарка
17. Принуждаваме уплашеното куче да „се изправи срещу страха“
Кучето се страхува от определен човек, предмет или ситуация.
Понякога стопанинът решава да го заведе максимално близо:
„Нека види, че няма нищо страшно.“
Но ако кучето вече е силно уплашено, принудителното излагане може да увеличи страха вместо да го намали.
По-добре е да създадем достатъчна дистанция, на която кучето може да остане спокойно, и постепенно да изграждаме положителен опит.
При сериозен или нарастващ страх е разумно да се потърси специалист.
18. Опитваме се да изморим кучето само физически
Немската овчарка е активна порода и има нужда от движение.
Но ако единствената стратегия е всеки ден да увеличаваме физическото натоварване, можем просто да създадем куче в прекрасна физическа форма, което утре ще може да тича още повече.
Към подходящото движение трябва да добавим:
обучение, работа с нос, задачи, игра и умствено натоварване.
И също толкова важно: кучето трябва да се научи да почива.
19. Не учим кучето да се успокоява
Постоянно занимаваме кученцето.
Играчки.
Тренировка.
Разходка.
Игра.
Още тренировка.
После се чудим защо възрастното куче не може спокойно да лежи, докато нищо не се случва.
Способността да се отпуска и да почива също се изгражда.
Особено при активна порода като немската овчарка това е изключително ценно умение.
20. Приемаме пубертета като провал на обучението
Младото куче внезапно започва да се разсейва повече, повикването отслабва и светът става значително по-интересен.
Лесно е да решим:
„Всичко забрави.“
Обикновено не е така.
По време на юношеството поведението може временно да стане по-нестабилно. Тогава често трябва да намалим трудността, отново да използваме дълъг повод и да продължим последователно.
Не е необходимо внезапно да сменяме целия подход или да увеличаваме строгостта.
→ Пубертетът при немската овчарка
21. Сравняваме кучето си с чуждите
На шест месеца едно куче вече изпълнява прекрасно спортно послушание.
Друго още работи върху спокойно ходене на повод.
Това само по себе си не казва почти нищо за бъдещето им.
Кучетата се различават по:
темперамент, генетика, мотивация, зрялост, опит и среда.
Сравнявайте кучето най-вече със самото него:
Какво можеше преди месец и какво може днес?
Това е много по-полезна мярка за напредък.
22. Очакваме обучението да върви само нагоре
Няма да върви.
Ще има прекрасни дни и дни, в които кучето изглежда така, сякаш никога през живота си не е чувало думата „Редом“.
Това е нормално.
Обучението не е права линия.
Важна е общата посока във времето, а не една лоша тренировка.
23. Търсим бързо решение вместо причината
Когато се появи проблем, естественото желание е:
„Как да го спра?“
Но по-полезният въпрос често е:
„Защо го прави?“
Куче може да лае от страх, възбуда, фрустрация, научено поведение или териториална реакция.
Може да дърпа към друго куче, защото иска да играе, но може и да се опитва да увеличи дистанцията чрез демонстративно поведение.
Едно и също видимо поведение може да има различни причини.
Затова универсалните рецепти невинаги работят.
24. Опитваме се сами да решим сериозен проблем твърде дълго
Не всеки проблем е просто липса на основно послушание.
При:
- агресия;
- силен страх;
- сериозна реактивност;
- охрана на ресурси;
- паника при оставане само;
- внезапна значителна промяна в поведението
е разумно да се потърси подходящ специалист.
При внезапна промяна в поведението трябва да се има предвид и възможна медицинска причина, особено ако поведението е необичайно за конкретното куче.
Колкото по-рано бъде установена причината, толкова по-добре.
Най-голямата грешка – да забравим кое куче стои пред нас
Методът, който работи прекрасно при едно куче, може да бъде неподходящ за друго.
Едната немска овчарка може да бъде изключително мотивирана от топка. Другата от храна. Едната може да бъде много уверена, другата по-чувствителна към средата.
Доброто обучение не е механично следване на една рецепта.
То изисква да наблюдаваме:
какво разбира кучето, какво го мотивира, кога започва да се затруднява и как реагира на начина, по който работим с него.
Последователността е важна.
Правилата са важни.
Техниката е важна.
Но в центъра на всичко остава конкретното куче пред нас.
Когато го разбираме, обучението престава да бъде борба кой ще надделее и се превръща в това, което трябва да бъде:
комуникация и съвместна работа между кучето и неговия водач.