Мотивацията е в основата на доброто обучение. Кучето трябва да има причина да повтори поведението, което искаме от него. Това не означава да го „подкупваме“ с храна за всяка команда до края на живота му. Означава да разберем какво е ценно за конкретното куче и да използваме тази мотивация, за да изградим желаното поведение. При немската овчарка възможностите са много. Едно куче може да работи прекрасно за храна, друго да предпочита топка или игра с водача, а трето да смята възможността да продължи да души за най-голямата награда на света.
Най-добрият мотиватор не е този, който ние сме избрали.
Той е този, който кучето действително иска в конкретния момент.
Какво е награда?
Награда е всичко, което увеличава вероятността кучето да повтори дадено поведение. Най-често използваме:
- храна;
- играчка;
- игра с водача;
- похвала и внимание;
- възможност за подушване;
- достъп до интересно място или дейност;
- продължаване на разходката;
- освобождаване за свободно движение.
Следователно наградата невинаги трябва да бъде нещо, което носим в джоба си. Ако кучето иска да стигне до интересна миризма, възможността да отиде и да я изследва може да бъде много силна награда.
Храната като мотивация
Храната е един от най-удобните инструменти при обучението. Тя може да бъде дадена бързо, позволява много повторения и е особено полезна при обучение на кученце или въвеждане на ново поведение. Не е необходимо винаги да използваме специални лакомства. Част от дневната дажба може да бъде използвана за обучение, ако храната има достатъчна стойност за кучето. При по-трудна задача или среда с повече разсейвания може да се наложи по-ценна награда. Това е нормално. Сухата гранула в кухнята може да бъде прекрасна награда. Същата гранула до играещи кучета може внезапно да загуби всякакъв блясък.
Има ли различна стойност на наградите?
Да, и това е изключително полезно в обучението. Можем условно да имаме:
ниска стойност – обичайната храна;
средна стойност – по-вкусно лакомство;
висока стойност – нещо, което кучето получава рядко и много харесва.
По-лесното упражнение в спокойна среда може да бъде наградено с обикновена храна.
За прекрасно повикване от силно разсейване можем да използваме много по-ценна награда.
Така размерът и качеството на „заплащането“ съответстват на трудността на задачата. Кучетата може да не разбират от трудово законодателство, но икономическите принципи ги схващат забележително бързо.
Играта като награда
При много немски овчарки играта е изключително силен мотиватор.
Топка, въже или друг подходящ предмет могат да бъдат използвани като награда след добре изпълнено упражнение.
Играта има още едно предимство: тя не просто награждава кучето, а може да изгражда силно взаимодействие с водача.
Важно е обаче кучето да се научи не само да преследва играчката, а и да играе заедно с човека.
Играчката не трябва винаги да означава:
„Взимам я и изчезвам на двадесет метра.“
Храна или играчка?
Няма универсално по-добър вариант.
Храната позволява бързи и точни повторения.
Играта може да създаде много силна мотивация и енергия.
При някои упражнения храната е по-практична, а при други играчката работи прекрасно.
При напреднало обучение често можем да използваме и двете.
По-важният въпрос е:
„Какво мотивира това куче в тази ситуация?“
Похвалата достатъчна ли е?
Понякога да, но не трябва автоматично да приемаме, че думите „Браво!“ имат огромна стойност за кучето.
Похвалата придобива значение чрез опита и отношенията с човека.
Ако многократно съчетаем „Браво!“ с храна, игра или приятно взаимодействие, думата постепенно може сама да придобие положителна стойност.
При някои кучета социалната похвала е много силна. При други храната или играта са значително по-мотивиращи.
И това е напълно нормално.
Какво е маркер?
При обучението е полезно да имаме кратък сигнал, който казва на кучето:
„Точно това беше правилно.“
Това може да бъде дума като:
„Да!“
или звук от кликер.
Маркерът ни позволява да отбележим точния момент на правилното поведение, дори ако наградата бъде дадена секунда по-късно.
Например кучето доброволно ни поглежда.
В момента на погледа казваме:
„Да!“
След това даваме наградата.
Така за кучето става много по-ясно кое действие е било правилното.
Маркерът не е похвала
Тези две неща могат да имат различна функция.
Маркерът трябва да бъде кратък и точен.
Похвалата може да бъде по-емоционална:
„Браво! Добро куче!“
Ако използваме „Да!“ като маркер, стараем се то да означава едно и също:
„Точно това действие ще бъде възнаградено.“
Последователността го прави полезен.
Кога трябва да дадем наградата?
Времето е изключително важно.
Ако искаме да наградим сядането, но кучето сяда, след това става, идва при нас и чак тогава получава храната, може да стане неясно кое точно поведение сме възнаградили.
Затова маркерът трябва да бъде даден в момента на правилното действие, а наградата да последва бързо след него.
Колкото по-точно комуникираме, толкова по-лесно е за кучето да разбере задачата.
Как използваме храната при ново упражнение?
В началото храната може да се използва за насочване на кучето.
Например при „Седни“ движим наградата така, че кучето естествено да заеме желаната позиция.
Но това е само началният етап.
Постепенно трябва да премахнем необходимостта кучето да вижда храната предварително, преди да изпълни.
Иначе можем да стигнем до класическото:
„Без лакомство не ме слуша.“
Всъщност кучето просто е научило друга последователност:
покажи ми храната → тогава ще изпълня.
Награда или подкуп?
Разликата е в момента, в който се появява наградата.
Подкуп
Показваме лакомството и казваме:
„Виж какво имам. Хайде сега седни.“
Награда
Кучето получава сигнал → изпълнява наученото поведение → получава наградата.
При въвеждането на ново упражнение може да използваме храната като примамка или насочване.
Но постепенно тя трябва да изчезне от ръката и да се появява след правилното изпълнение.
Трябва ли да награждаваме всеки път?
Когато кучето учи ново поведение, честото награждаване е полезно.
То помага бързо да разбере:
„Това е правилният отговор.“
След като поведението стане добре научено и надеждно, можем постепенно да преминем към по-променливо награждаване.
Понякога храна.
Понякога игра.
Понякога похвала.
Понякога достъп до желана дейност.
Това обаче не означава внезапно да спрем всички награди веднага щом кучето научи командата.
Добре изграденото поведение трябва да бъде поддържано във времето.
Награждавайте повече трудните неща
Не всяко изпълнение има еднаква стойност.
„Седни“ в тихата кухня може вече да е лесно.
Но прекрасно повикване от друго куче е много по-трудна задача.
Можем да използваме така наречената голяма награда – няколко лакомства последователно, любима игра или друга особено ценна награда.
Така кучето научава, че някои решения си струват особено много.
Средата също може да бъде награда
Това е един от най-полезните принципи в ежедневното обучение.
Кучето иска да:
подуши дърво;
отиде до определено място;
продължи разходката;
влезе в двора;
излезе през вратата;
се върне към играта.
Можем да използваме тези желания.
Например:
кучето дърпа към миризма → изчакваме свободен повод → позволяваме му да отиде и да подуши.
Или:
кучето играе → повикваме го → идва → награждаваме → „Свободно“ → връща се към играта.
Така кучето научава, че сътрудничеството с човека не означава непременно край на хубавите неща.
Мотивацията се променя според средата
Куче, което вкъщи е силно мотивирано от храна, може навън почти да не я забелязва.
Това не означава непременно, че внезапно е станало „инатливо“.
Възможно е средата просто да предлага нещо много по-ценно.
Тогава имаме няколко възможности:
- да увеличим стойността на наградата;
- да намалим разсейването;
- да увеличим дистанцията от интересния стимул;
- да използваме самата среда като награда;
- да направим задачата по-лесна.
Ако кучето изобщо не може да се концентрира, често най-разумното решение не е да му покажем още по-голямо парче храна, а да намалим трудността.
Ако кучето отказва храна
Отказът от лакомство в ситуация, в която кучето обикновено е силно мотивирано от храна, може да бъде полезна информация.
То може да е:
прекалено възбудено, притеснено, уплашено, уморено или просто сито.
Не трябва автоматично да приемаме отказа от храна за непослушание.
Наблюдаваме цялото поведение и ситуацията.
При силен страх например първата ни задача може да бъде да увеличим дистанцията и да помогнем на кучето да се почувства по-сигурно.
Може ли да използваме цялото хранене за тренировка?
Част от дневната храна спокойно може да се използва в обучението.
Но не е необходимо всяка гранула да бъде „заработена“.
Храненето само по себе си не трябва да се превръща в постоянен изпит.
При използване на много лакомства е добре количеството им да бъде отчетено в общия дневен прием, особено при куче, при което контролираме теглото.
При растящата немска овчарка правилното телесно състояние е особено важно.
→ Хранене на немската овчарка
А наказанието мотивира ли?
Наказанието може да потисне определено поведение, но това не означава автоматично, че кучето е научило какво трябва да направи вместо него.
При неправилно използване на силни корекции могат да се създадат страх, конфликт и нежелани асоциации.
Затова при обучението първо трябва да си зададем въпроса:
„Какво поведение искам кучето да направи?“
и да създадем условия то да бъде успешно и възнаградено.
Ясните правила и граници са важни. Но ясна граница и причиняване на страх не са едно и също нещо.
Мотивацията не означава липса на правила
Работата с награди понякога погрешно се представя като обучение, при което кучето може да прави каквото си поиска.
Не е така.
Можем да имаме много ясни правила:
не дърпаме, за да стигнем до кучето;
изчакваме преди да излезем от автомобила;
не скачаме върху гостите;
идваме при повикване;
освобождаваме предмет при команда.
Разликата е, че активно учим кучето кое поведение работи, вместо единствено да наказваме това, което не искаме.
Какво мотивира немската овчарка?
Няма една награда, характерна за цялата порода.
Но при много немски овчарки могат да бъдат силно ценни:
взаимодействието с водача, играта, преследването на играчка, храната и възможността за работа.
Именно способността за мотивация и работа с човека е една от причините породата да бъде толкова успешна в различни спортни и служебни дейности.
При отделното куче обаче силата на различните мотиватори зависи от генетиката, възрастта, опита, средата и индивидуалния темперамент.
Изграждайте мотивация, не само послушание
Има огромна разлика между куче, което изпълнява упражнение, защото няма друг избор, и куче, което активно иска да работи с водача.
Особено ако имаме бъдещи планове за IGP, спортно послушание, следова работа или друга дейност, желанието за взаимодействие е изключително ценна основа.
При кученцето не бива да бързаме към механична прецизност.
Първо искаме да изградим:
интерес към човека → желание за игра и взаимодействие → удоволствие от ученето → постепенно по-голяма точност.
Прецизността може да дойде по-късно.
Желанието за работа е далеч по-ценно да бъде запазено.
Най-добрата награда зависи от кучето
Няма универсална таблица:
„За седни – гранула. За повикване – сирене. За редом – топка.“
Наблюдавайте кучето.
Какво го кара да оживее?
За какво е готово да положи усилие?
Кое може да го откъсне от разсейване?
Кога предпочита игра и кога храна?
Колкото по-добре разбираме това, толкова по-умно можем да структурираме обучението.
Мотивацията е комуникация
Наградата не е просто заплащане за извършена команда.
Чрез нея казваме на кучето:
„Това, което направи в този момент, е поведението, което търся.“
Когато моментът е точен, задачата е разбираема и наградата има стойност, ученето става много по-лесно. А с времето тренировката сама по себе си може да придобие стойност за кучето, защото означава взаимодействие, игра и възможност да решава задачи заедно със своя човек. Тогава вече не просто имаме куче, което знае команди. Имаме куче, което иска да работи с нас.