Спокойното ходене на повод е едно от най-важните умения за всяка немска овчарка. Малкото кученце, което днес тежи няколко килограма и ентусиазирано дърпа към всяко листо, след време ще бъде силно възрастно куче.
Затова е много по-лесно правилните навици да се изградят още от първите разходки, отколкото по-късно да убеждаваме 35-килограмова немска овчарка, че човекът зад нея не е шейна.
Целта обаче не е кучето да прекара цялата разходка залепено за левия ни крак. Трябва да разграничаваме спокойното ходене на свободен повод от движението по команда „Редом“.
Свободен повод или „Редом“?
Това са две различни умения.
При нормалната разходка кучето може да се движи пред нас, до нас или леко встрани, да подушва и да изследва средата.
Основното правило е:
поводът остава свободен и кучето не ни тегли.
При команда „Редом“ очакваме кучето да заеме определена позиция до водача и да се движи заедно с него. В спортното послушание изискванията към тази позиция са много по-прецизни.
Няма причина кучето да върви „Редом“ през цялата си ежедневна разходка.
Кога започваме?
Още с кученцето.
Първо то трябва да свикне спокойно с нашийника или нагръдника и с наличието на повод.
В началото не очакваме красиво ходене. Награждаваме кученцето за това, че се движи с нас, обръща ни внимание и не се бори с оборудването.
Първите упражнения могат да бъдат направени дори вкъщи или на спокойно и безопасно място.
→ Обучение на кученцето немска овчарка
Какво оборудване да използваме?
За ежедневното обучение е важно оборудването да бъде подходящо по размер, здраво и удобно за кучето.
Може да се използва добре поставен обикновен нашийник или подходящ нагръдник в зависимост от кучето и ситуацията.
Поводът трябва да позволява нормално движение и контрол, без постоянно да държи кучето в напрежение.
За първоначално обучение обикновеният фиксиран повод често дава по-ясна обратна връзка от автоматичния повод, който по конструкция поддържа известно напрежение.
Целта не е оборудването да накара кучето да не дърпа. Самото умение трябва да бъде научено.
Защо кучетата дърпат?
Най-простият отговор е:
Защото дърпането често работи.
Кучето вижда интересна миризма, човек, дърво или друго куче. Дърпа напред и човекът тръгва след него.
Резултатът е:
дърпам → стигам до желаното място.
Ако това се повтаря стотици пъти, поведението естествено се затвърждава.
Кучето не се опитва непременно да „доминира“ стопанина. Обикновено просто е научило много ефективен начин за придвижване.
Основният принцип
При обучението искаме постепенно да изградим обратното правило:
свободен повод → движението продължава.
Когато кучето се движи спокойно и поводът е отпуснат, продължаваме напред и можем да го наградим.
Когато поводът се опъне, не позволяваме дърпането постоянно да води до желания резултат.
Звучи просто. На практика изисква най-трудното човешко умение в обучението на кучета: последователност.
Започнете там, където кучето може да успее
Оживен парк с деца, велосипеди, кучета и котка, която очевидно има лична мисия да провали тренировката, не е подходящото място за първия урок.
Започнете в спокойна среда.
Направете няколко крачки. Ако кученцето върви с отпуснат повод, наградете.
Сменете посоката. Когато ви последва и поводът отново се отпусне, наградете.
Първоначално можем да награждаваме много често.
По-късно постепенно увеличаваме броя на крачките между наградите.
Какво правим, когато кучето дръпне?
Има различни техники за обучение, но един полезен принцип е да не позволяваме дърпането системно да придвижва кучето към желаното място.
Когато поводът се опъне, можем просто да спрем.
Изчакваме кучето да намали напрежението, да се обърне към нас или да направи крачка назад.
В момента, в който поводът отново е свободен, продължаваме.
Друг вариант е спокойно да сменим посоката и да наградим кучето, когато ни последва.
Не е необходимо рязко дърпане на повода.
Идеята е кучето постепенно да открие:
„Когато поводът е отпуснат, стигам там, където искам.“
Използвайте средата като награда
Не всяка награда трябва да идва от джоба.
Представете си, че кучето иска да стигне до интересно дърво.
Ако тегли към него, спираме.
Когато поводът се отпусне, продължаваме към дървото и му позволяваме да подуши.
Така самата възможност да достигне интересната миризма се превръща в награда за спокойно движение.
Това е много полезно, защото по време на разходка околната среда често е по-интересна от храната.
Награждавайте доброволното внимание
Не чакайте кучето да сгреши.
Ако по време на разходката само ви погледне, върне се към вас или забави, наградете го от време на време.
Така изграждаме навика кучето периодично да проверява:
„Къде е моят човек?“
Това е много по-полезно от постоянното дърпане на повода и произнасянето на името му през пет секунди.
Не дръжте повода постоянно опънат
Ако човекът постоянно дърпа кучето назад, а кучето постоянно дърпа напред, получаваме продължителна битка между две сили.
При постоянно напрежение кучето трудно може да разбере кой момент всъщност е правилният.
Опитайте да създавате ясно различими моменти на отпуснат повод и да ги награждавате.
В началото това понякога означава, че за десет минути сте изминали разстояние, което нормален човек преминава за две. Човешкото достойнство ще преживее този период.
Може ли кучето да върви пред нас?
Да.
При нормална разходка кучето може да върви пред стопанина, стига:
- поводът да остава свободен;
- кучето да може да бъде контролирано;
- да реагира на стопанина;
- да не се хвърля към хора или животни.
Твърдението, че кучето никога не трябва да върви пред човека, защото така непременно се превръща в „водач на глутницата“, е остаряло и ненужно опростяване на кучешкото поведение.
Позицията пред стопанина сама по себе си не е доказателство за опит за доминиране.
Подушването е част от разходката
За кучето разходката не е просто физическо упражнение.
Миризмите носят огромно количество информация и възможността да подушва е важна част от изследването на средата.
Позволявайте периоди, в които кучето спокойно изследва.
Можем да използваме команда за освобождаване като „Свободно“, с която показваме, че в този момент няма изискване за определена позиция до водача.
Така кучето постепенно започва да разбира разликата между:
„Редом“ → движение в определена позиция
и
„Свободно“ → можеш спокойно да изследваш средата, без да дърпаш повода.
Срещи с други кучета на повод
Тук често започва истинският цирк.
Ако кученцето научи, че всяко забелязано куче означава:
дърпам → стигам до него → започва игра,
след няколко месеца може да имаме много силно куче, което се изстрелва към всеки четириног кандидат за запознанство.
Не е необходимо кучето да поздравява всички.
Учете го и просто да вижда друго куче и да продължава спокойно.
Можете да увеличите дистанцията, да привлечете вниманието му и да наградите спокойното преминаване.
Това е част както от обучението на повод, така и от правилната социализация.
→ Социализация на кученцето немска овчарка
А ако се хвърля към други кучета?
Ако кучето лае, дърпа силно, фиксира или се хвърля към други кучета, първата стъпка не е да го заведем максимално близо, „за да свикне“.
Увеличете дистанцията до ниво, на което то все още може да реагира на вас и да приема награда.
Оттам може постепенно да се работи.
Причините за подобно поведение могат да бъдат различни: страх, прекомерна възбуда, фрустрация, предишен опит или комбинация от фактори.
При силно изразена реактивност или агресивно поведение е разумно да се потърси квалифициран специалист по поведение и обучение.
„Редом“ – движение до крака
Командата „Редом“ се използва, когато искаме кучето да заеме определена позиция до водача и да се движи заедно с него.
В ежедневието тя е полезна например когато:
- пресичаме улица;
- преминаваме през тясно място;
- разминаваме се с хора;
- преминаваме покрай друго куче;
- имаме нужда от по-прецизен контрол за кратък период.
След това с команда „Свободно“ можем отново да позволим на кучето да се движи по-свободно и да изследва средата.
При спортното послушание движението „Редом“ има много по-точни изисквания към позицията на кучето, вниманието към водача и начина на движение.
За нормалното ежедневие не е необходимо да изискваме спортна прецизност.
И най-вече:
не е необходимо кучето да върви „Редом“ през цялата разходка.
Как започваме да учим „Редом“?
Първо избираме позицията, в която искаме кучето да се движи до нас.
При класическото изпълнение кучето е от лявата страна на водача.
Започваме в спокойна среда и награждаваме кучето, когато заеме правилната позиция до крака ни.
След това правим една или две крачки и отново награждаваме, ако запази позицията.
Постепенно увеличаваме:
броя на крачките → промените в посоката → скоростта → разсейванията.
Командата „Редом“ се добавя, когато кучето вече започва да разбира желаното поведение.
Не започваме с петминутно ходене в идеална позиция. Първо искаме няколко качествени крачки.
Каква е разликата между „Редом“ и свободния повод?
Това е важно да остане ясно.
При свободен повод кучето има свобода да избира позицията си, стига да не тегли.
При „Редом“ ние определяме къде трябва да се намира спрямо нас.
Затова едното не трябва да замества другото.
Куче може да ходи прекрасно на повод, без да се движи постоянно „Редом“.
Автоматичният повод
Автоматичният повод може да бъде удобен в определени ситуации, но не е най-подходящият инструмент за първоначално обучение на свободен повод.
При него кучето обикновено прилага известно напрежение, за да получи повече дължина.
Тоест механизмът до известна степен работи на принципа:
натискам напред → получавам повече повод.
Това не означава, че автоматичният повод никога не може да се използва. По-разумно е обаче кучето първо да разбира какво означава движение на свободен фиксиран повод.
Дългият повод
Дългият повод е много полезен инструмент за обучение на повикване и предоставяне на повече свобода на безопасни места.
Той не е същото като автоматичния повод.
При използването му трябва да внимаваме да не се увива около хора или животни и да не хващаме бързо движещия се повод с голи ръце.
При голяма и бърза порода силата при внезапно достигане на края му може да бъде значителна.
→ Как да научим кучето да идва при повикване
Нашийник или нагръдник?
Няма един универсален отговор за всяко куче и всяка ситуация.
Добре поставеният нагръдник може да бъде подходящ за ежедневни разходки и определени видове тренировки. Правилно поставеният обикновен нашийник също може да се използва.
Най-важното е оборудването:
да пасва правилно, да не причинява болка или нараняване и да позволява безопасен контрол.
Ако кучето дърпа силно, смяната на оборудването може да помогне за управлението на ситуацията, но не замества обучението.
Какво да не правим?
Не превръщайте всяка разходка в непрекъснат урок по послушание.
Разходката трябва да има стойност и за кучето.
Също така не очаквайте кученцето да поддържа идеално поведение на повод в продължение на час.
Започнете с кратки участъци на спокойно ходене, след което му позволете да подушва и да изследва.
Постепенно правилното поведение ще заема все по-голяма част от разходката.
Защо вкъщи може, а навън не?
Защото навън е много по-трудно.
В хола няма следа от друго куче върху тревата, движеща се котка, автомобил, деца и човек на велосипед, които едновременно се състезават за вниманието му.
Ако упражнението се разпада навън, не приемайте автоматично, че кучето „знае, но не иска“.
Намалете разсейването и постепенно изградете поведението отново.
Кучето трябва да се научи, че правилата важат не само вкъщи, но и в различни среди.
Колко време отнема?
Няма фиксиран срок.
При някои кученца основата се изгражда сравнително бързо. При други силният интерес към средата прави процеса по-бавен.
Почти при всички ще има по-добри и по-лоши периоди, особено по време на пубертета.
Последователността през месеците е по-важна от това кучето да изглежда перфектно след една седмица.
→ Пубертетът при немската овчарка
Как изглежда добрата разходка?
Не като едночасов изпит по послушание.
Добрата разходка може да включва:
спокойно ходене на свободен повод → контакт със стопанина → свободно подушване → кратко „Редом“ при необходимост → отново свободно движение и изследване.
Кучето получава свобода, но в рамките на ясни правила.
Именно това е крайната цел.
Не куче, което никога не се отдалечава на повече от 30 сантиметра от крака ни, а куче, което може спокойно да се движи в човешка среда, без да влачи стопанина след себе си и без да губи контакт с него.