Когато избираме кученце немска овчарка, здравето на неговите родители е една от най-важните части от информацията, която трябва да потърсим.
Здрави на вид и активни родители не означава непременно, че всички важни здравни показатели са проверени. Някои наследствени или породни заболявания могат да протичат без видими признаци или да се проявят по-късно в живота.
Затова отговорното развъждане включва не само наблюдение на кучетата, а и официални здравни изследвания, познаване на родословието и проследяване на здравето в линията.
HD и ED – един от основните здравни контроли
При немската овчарка особено значение имат изследванията за:
HD (Hip Dysplasia) – тазобедрена дисплазия
ED (Elbow Dysplasia) – лакътна дисплазия
И двете са многофакторни заболявания с наследствен компонент. Това означава, че генетиката има съществено значение, но върху развитието и проявата им могат да влияят и фактори на средата.
Куче, което се движи прекрасно и никога не е показвало куцота, не може само на тази основа да бъде определено като свободно от дисплазия.
За развъдни цели значение имат официално направените и оценени рентгенографии, а не единствено липсата на симптоми.
→ Прочетете подробно: Тазобедрена и лакътна дисплазия при немската овчарка – HD и ED
Не гледайте само резултатите на майката и бащата
Добрите HD и ED резултати на двамата родители са важни, но не представляват гаранция, че всички техни кученца ще имат идеални стави.
Причината е именно комплексният характер на тези заболявания.
Затова при развъдния подбор е ценна и информацията за близките родственици, предишното потомство и линиите, от които произхождат родителите.
Ако едно куче има отличен собствен резултат, но сред негови братя, сестри или потомство многократно се срещат проблеми, тази информация също има значение.
Точно тук родословието започва да бъде много повече от списък с известни имена.
Дегенеративна миелопатия (DM)
Дегенеративната миелопатия е прогресиращо неврологично заболяване, което се среща при немската овчарка и други породи.
Съществува генетичен тест за вариант в гена SOD1, свързан с повишен риск от развитие на заболяването.
Тук обаче има важна особеност: генетичният резултат не е равнозначен на диагноза.
Куче с две копия на рисковия вариант има повишен риск, но не всяко такова куче непременно ще развие клинична дегенеративна миелопатия. Затова резултатът трябва да се използва разумно при развъдния подбор, а не да се интерпретира като прост етикет „здраво“ или „болно“.
→ Прочетете подробно: Дегенеративна миелопатия при немската овчарка
А останалите наследствени заболявания?
Не за всяко заболяване съществува генетичен тест, който може просто да бъде направен преди разплод.
При състояния като идиопатичната епилепсия например здравната история на родителите и техните родственици може да бъде особено важна.
Същото важи за заболявания, при които съществува породна или генетична предразположеност, но наследяването е комплексно и няма един тест, който да даде окончателен отговор.
Затова въпросът:
„Направени ли са всички генетични тестове?“
не е достатъчен.
По-полезният въпрос е:
„Какво е известно за здравето на тези кучета, техните близки родственици и предишното им потомство?“
Генетичният тест не е сертификат за „генетично здраво куче“
Днес се предлагат множество ДНК панели, които могат да изследват десетки или дори стотици генетични варианти.
Това звучи впечатляващо, но броят на изследваните заболявания сам по себе си не определя качеството на развъдната програма.
От значение е кои генетични варианти действително са релевантни за немската овчарка, как се наследяват и как резултатите трябва да бъдат използвани при подбора.
Отговорният развъдчик не просто събира сертификати. Той трябва да разбира какво означават резултатите.
Характерът също има наследствен компонент
Здравето не трябва да бъде разглеждано напълно отделно от психическата стабилност и темперамента.
Немската овчарка е работна порода и качества като увереност, нервна устойчивост, способност за обучение и подходящ темперамент са съществена част от развъждането.
Затова наблюдавайте родителите и потърсете информация за техния характер и работни качества.
Нито най-красивото куче, нито кучето с перфектни рентгенографии трябва автоматично да бъде приемано за добър разплоден избор, ако има сериозни проблеми с характера.
Има ли значение възрастта на родителите?
Да, макар и не по начина, по който понякога се представя.
При много заболявания здравният статус не може да бъде оценен само в ранна възраст. Някои проблеми се проявяват значително по-късно.
Затова информацията за дълголетието и причините за заболяване или смърт при по-възрастните представители на линията може да бъде много ценна.
Едно родословие, в което има информация за няколко поколения и тяхното здраве, дава много по-широка картина от резултатите на две млади кучета.
Какво да попитаме развъдчика?
Преди да изберете кученце, спокойно можете да попитате:
- Какви са официалните HD и ED резултати на родителите?
- Има ли направени генетични изследвания и какви са резултатите?
- Има ли случаи на епилепсия, дегенеративна миелопатия или други сериозни заболявания сред близките родственици?
- Имат ли родителите предишно потомство и как се развиват тези кучета?
- Какъв е характерът на двамата родители?
- Има ли информация за здравето и дълголетието в предходните поколения?
Отговорният развъдчик не би трябвало да възприема подобни въпроси като обида. Напротив, те показват, че бъдещият собственик се интересува от нещо повече от цвета и размера на лапите на кученцето.
Може ли здрави родители да имат болно кученце?
Да.
Това е важно да бъде казано ясно.
Дори когато двамата родители са внимателно подбрани, имат отлични здравни резултати и зад тях стоят добре проучени линии, не съществува абсолютна гаранция за здравето на всяко бъдещо кученце.
Биологията е значително по-сложна от таблица с отметки.
Целта на здравните изследвания и развъдния подбор е не да обещаят невъзможното, а да намалят риска и да позволят решенията да бъдат основани на възможно най-много информация.
Здравето е част от цялата развъдна картина
Добрият развъден избор не се прави само по един показател.
Здраве, характер, работоспособност, анатомия, произход и генетично разнообразие трябва да бъдат разглеждани заедно.
За бъдещия собственик най-важното е да избере развъдчик, който не крие проблемите, познава кучетата зад родословието и използва здравната информация при планирането на своите кучила.
Това не може да гарантира идеално здраво куче за цял живот.
Но е огромна разлика между риск, който е бил внимателно оценен, и риск, за който никой не си е направил труда да попита.