Какво чува то и какво вижда?

Дълго преди да чуем нещо кучето съобщава за пристигането на чужд човек или на член от семейството. То може да различи мотора на семейния автомобил от други мотори, както и стъпките. Затова охраняването е една от неговите задачи. Способността му да чува може обаче да намелее за известно време, ако бъде натоварена продължително време.

Способността на кучето да чува е значително по-голяма от човека. То усеща трептения, които нашето ухо не улавя. Това е начинът на функциониране и на беззвучното кучешко свирене с високочестотни тонове. Кучето наостря ушите си, за да възприеме повече звукови вълни, и има 17 различни мускула за движение на ушите. С тях то “говори”, както вече беше обяснено, но то определя с тях и мястото на източника на звука. При Немските овчарки ушните миди са оформени като хващащи звука фунии. При това то може така да настрои вътрешното си ухо, че да изключи тоновете, т.е може да не чува – значи да избира какво иска да чуе.

Забелязваме това, когато не го е грижа за наши заповеди на висок глас, но същевременно реагира на шума от хартията, в която е увито лакомство. Така то може да спи дълбоко и да се събуди веднага, ако усети определени шумове или звуци. То игнорира звънеца на вратата, но застава напълно будно до нас, само ако дори посегнем към палтото.

Способността на кучето да вижда е по-лоша от нашата. То не вижда толкова далече, колкото ние, и е нагодено главно да възприема движението. Затова трябва да употребяваме винаги жестове с ръка, придружени с думи. То наистина има клетки в окото, които могат да възприемат цветови нюанси, но не знаем дали те действат. Така оптическата картина прилича на онова, което предлага един чернобял телевизионен екран. Противно на нас, способността на кучето да вижда става по-добра с настъпване на тъмнината. Причина за това е един рефлектиращ слой в задната част на окото. Разпознава се по това, че когато нощем попадне светлина в кучешките очи, те светят. Освен това кучето има значителни по-широко зрително поле, което е породено от страничното разположение на очите. Така едно куче може да види, когато нещо се раздвижи почти зад него, но то преценява разстоянието по-зле от нас.