Немската овчарка произлиза от кръстоска между овчарско куче и вълк. През 1887г един развъдчик от Леонберг представя на кучешка изложба в Щутгард тъй наречените вълчи кучета, родени от овчарско куче и вълчица. Познатата ни днес немска овчарка вероятно на тяхното поколение дължи някои от качествата си. Действително такива кръстоски са често срещани като експеримент.
Според автори екземплярите от Щутгард благодарение на вълчата си кръв са имали остър поглед и нюх, по грациозни и с по-хармонични движения от немската овчарка. Това са били екземпляри, създадени от експериментите и целенасочената работа на фон Стефаниц. Най-голямата заслуга за създаване на немската овчарка, такава, каквато я познаваме днес, и за окончателното оформяне на стандарта има капитан Макс фон Стефаниц.
В своето издание за немската овчарка Стребел също потвърждава наличието на кръстоски между вълци и немски овчарки.
Трябва да отбележим, че приликата на последните с вълка създават в другите животни недружелюбни реакции най-вече в породите, създадени да преследват вълци. На една изложба в Дрезден направил впечатление фактът, че всеки път, когато немските овчарки се доближавали ди барзаите, те ставали неспокойни и нервни, което не се случвало с никоя друга порода. Барзаите са руски хрътки, създадени да ловуват вълци или да защитават шейните от нападенията на последните.
Други автори, също защитаващи теорията за кръстоската с вълка, смятат, че тази кръстоска е осъществена през X век, когато монаси пристигнали в долината на Мюнстер и създали манастир. Те започнали да кръстосват овчарски кучета с неустановен произход с вълци в областта. Била създадена една нова порода и с времето били изградени отделните й качества.
През 1889 г. капитан Макс фон Стефаниц започва да стандартизира породата. Всичко започва на изложение за кучета в Карлсруе в Западна Германия. Средно голямо жълто-сиво вълкоподобно куче. привлякло вниманието му. Кучето било от първичен кучешки тип, гъвкав и мощен, притежаващо издръжливост, устойчивост и интелигентност. То било работеща овчарка, родена с тази способност, която не изисквала никакво друго обучение. Това куче, на име Hektor Linksrhein, е закупено от фон Stephanitz, по късно преименувано на Horand von Grafrath, и става първата регистрирана немска овчарка.
През 1899г се създава клуб на немската овчарка, а на 20 септември същата година членовете на клуба на генерално събрание във Франкфурт на Майн, одобряват стандарта, предложен от фон Стефаниц и отгледвачът А. Майер. Този стандарт почти не е променян с изключение на някои допълнения през 1901, 1909, 1930, 1961г. През 1976г. той е възприет и утвърден от Световния съюз на обществата на немската овчарка.
След своето създаване немската овчарка започва постепенно да променя предназначението си. Тази породи, универсална и широко-позната, притежава уравновесен характер, голяма търпимост и чувство за привързаност. Всеки орган, всеки анатомичен детайл, отговаря на определена функция, създадена от природата и доразвита от човека. В Германия общността на немските овчарски кучета наброява 50 000 човека, а в родословната книга са записани приблизително милион и половина екземпляра.