Който се занимава по-отблизо с кучета или иска да положи с кучето си изпитание на нрава, се сблъсква с понятията “здравина на нрава” или “слабост на нрава”.
Понятието “нрав” се употребява често, без човек да е действително наясно със значението му. Нека го дефинираме като “съвкупност от всички вродени и придобити физически и душевни заложби, качества и способности, които определят, изграждат и регулират поведението му спрямо заобикалящата го среда”. (Ойген Зайферле, “Нравствени основи и нравствен изпит на кучето”). Би могло да се каже, че той е поведенческият инвентар на кучето. Впрочем, разграничаване и преценка за това кое е унаследено и кое придобито почти не може да се направи.
Куче със здрав нрав е онова, което е самоуверено, твърдо и издържливо и има здрави нерви. Във връзка с нервите често използват израза “праг на дразнимост”. Кучета с нисък праг на дразнимост хапят по-често, отколкото тези с висок праг. Това зависи и от факта доколко стопанин и куче образуват единна цялост. Так едно и също куче според случая, може да има различни прагове на дразнимост.
Специалистите развъждащи кучета, се опитват да селекционират кучета със здрав нрав, като при избора на партньор, вземат под внимание не само екстериора, но и нрава. Степента на унаследяване на поведение е относително малка в сравнение с влиянието на заобикалящите фактори в младостта на кучето. Добри, както и отрицателни качества могат да се възпитат. Важен е социалният контакт с човека през първите седмици от живота на кучето. Това обяснява защо голяма част от кучета от т.нар кучешки фабрики, които нямат този ранен контакт, по-късно почти винаги показват недостатъци в нрава. Личността на този, който развъжда, е точно толкова важна за нрава на кучето, колкото и родословното дърво.
Думата характер сочи (за човека) предимно духовни и душевни качества, но може да се отнесе и до определени черти на нрава. При кучето под характер се разбират качества: навици да лае, желание да се бие, темперамент, които индивидите от една порода притежават общо, или при които те се срещат по-силно изразени.
Тъй като тези човешки понятия нямат “кучешки” превод, е правилно да се използват и в кинологията.