Епилепсията при немската овчарка е едно от най-често срещаните хронични неврологични заболявания при кучетата. Тя се характеризира с повтарящи се епилептични пристъпи, причинени от необичайна електрическа активност в мозъка.
Важно е обаче да се прави разлика между епилептичен пристъп и епилепсия. Единичният пристъп не означава непременно, че кучето има епилепсия. Пристъпи могат да възникнат вследствие на различни заболявания, интоксикации, метаболитни нарушения или структурни изменения в мозъка.
Какво представлява идиопатичната епилепсия?
Когато кучето получава повтарящи се епилептични пристъпи и при диагностичните изследвания не се установява друга причина за тях, може да бъде поставена диагноза идиопатична епилепсия.
При някои породи съществуват убедителни доказателства или силни подозрения за генетична основа на заболяването. Немската овчарка е сред породите, при които е описана наследствена предразположеност към идиопатична епилепсия.
Това обаче не означава, че е открит един конкретен „ген за епилепсия“ при немската овчарка или че заболяването се наследява по прост и напълно предвидим начин.
Как изглежда епилептичният пристъп?
Не всеки пристъп изглежда като класическата представа за куче, което пада на земята и получава силни конвулсии.
Пристъпите могат да бъдат генерализирани или фокални.
При генерализиран пристъп кучето може внезапно да загуби съзнание, да падне настрани, тялото да се втвърди и да се появят ритмични движения на крайниците. Може да има слюноотделяне, движения на челюстта, уриниране или дефекация.
При фокалните пристъпи е засегната по-ограничена област на мозъка и проявите могат да бъдат значително по-незабележими. Възможни са например потрепвания на определена част от лицето или тялото, необичайни движения или внезапни промени в поведението.
Фокалният пристъп може впоследствие да премине в генерализиран.
Преди и след пристъпа
При някои кучета поведението се променя още преди самия пристъп. Те могат да станат неспокойни, да търсят стопанина си, да се крият или да демонстрират друго необичайно поведение.
След пристъпа настъпва т.нар. постиктален период.
Кучето може временно да бъде:
- объркано и дезориентирано;
- неспокойно;
- нестабилно при ходене;
- силно уморено;
- жадно или гладно;
- временно с нарушено зрение.
Продължителността и проявите са различни при отделните кучета.
Всеки гърч ли означава идиопатична епилепсия?
Не.
Това е едно от най-важните неща за собствениците.
Пристъпите могат да бъдат резултат от други проблеми, включително метаболитни нарушения, токсични вещества, възпалителни заболявания или структурни изменения в мозъка.
Поради тази причина идиопатичната епилепсия е диагноза, която се поставя след оценка и изключване на други вероятни причини за пристъпите.
Как се поставя диагнозата?
Диагностиката започва с подробно описание на пристъпите, общ и неврологичен преглед и лабораторни изследвания.
Особено важни са:
възрастта при първия пристъп, видът и честотата на пристъпите, поведението между тях и резултатът от неврологичния преглед.
При определени пациенти ветеринарният невролог може да препоръча допълнителни изследвания като магнитнорезонансна томография (MRI) и изследване на цереброспинална течност, за да бъдат изключени структурни и възпалителни заболявания на мозъка. Международната ветеринарна работна група по епилепсия използва различни нива на диагностична увереност според извършените изследвания.
Защо е полезно да заснемем пристъпа?
Ако ситуацията позволява и кучето е на безопасно място, видеозаписът на пристъпа може да бъде много полезен за ветеринарния лекар.
Също толкова полезно е собственикът да води дневник, в който записва датата, продължителността и особеностите на всеки пристъп.
Така с времето може да се проследи дали честотата или характерът им се променят и как кучето реагира на лечението.
Кога пристъпът е спешен случай?
Особено опасен е status epilepticus, при който пристъпът е продължителен или следват пристъпи без нормално възстановяване на съзнанието между тях.
Спешна ветеринарна помощ е необходима и при клъстерни пристъпи, когато няколко пристъпа възникнат за кратък период.
При кучета с идиопатична епилепсия клъстерните пристъпи не са рядкост, а проучване е установило по-висока вероятност за тях при немски овчарки спрямо някои други изследвани породи.
Какво да правим по време на пристъп?
Най-важното е кучето да бъде предпазено от нараняване.
Премахнете предметите около него, в които може да се удари, и ако е възможно ограничете достъпа до стълби или други опасни места.
Не поставяйте ръка или предмет в устата на кучето. То няма да си „глътне езика“, а неволевите движения на челюстта могат да причинят сериозно ухапване.
Засечете продължителността на пристъпа. В подобна ситуация няколко минути лесно могат да изглеждат като вечност, затова часовникът е доста по-надежден от човешкото усещане за време.
Лекува ли се епилепсията?
При идиопатичната епилепсия лечението обикновено има за цел да намали честотата, продължителността и тежестта на пристъпите, а не непременно да ги премахне напълно.
Не всяко куче след първи пристъп започва веднага дългосрочна противоепилептична терапия. Решението зависи от честотата и характера на пристъпите, наличието на клъстери или status epilepticus и индивидуалната оценка на ветеринарния лекар. Естественият ход на заболяването също може значително да се различава между отделните кучета.
Когато е необходимо продължително лечение, изборът на медикамент и дозата се определят индивидуално и кучето трябва да бъде проследявано от ветеринарен лекар.
Епилепсия и развъждане
Тази част е особено важна за сайт, посветен на немската овчарка.
При породата съществуват данни за генетична предразположеност към идиопатична епилепсия, но генетичната картина на кучешката епилепсия е сложна и се различава между породите.
Затова при развъдния подбор значение има не само дали самото куче е имало пристъпи, а и здравната история на неговите близки родственици и линията, от която произхожда.
Наличието на идиопатична епилепсия не трябва да бъде премълчавано при развъждането. Информацията за здравословните проблеми в дадена линия е ценна именно защото позволява по-информирани решения за следващите поколения.
Живот с куче с епилепсия
Диагнозата епилепсия не означава автоматично, че кучето не може да има пълноценен живот.
Протичането е индивидуално. При част от кучетата пристъпите могат да бъдат контролирани добре, докато при други заболяването протича по-тежко и изисква по-интензивно лечение и наблюдение.
Най-важни са точната диагноза, редовното проследяване, правилното приложение на назначените лекарства и добрата комуникация с ветеринарния лекар.
Източници
Основни източници за статията: International Veterinary Epilepsy Task Force за диагностиката на епилепсията при кучета и прегледа на генетичната/предполагаемо генетична идиопатична епилепсия при чистопородни кучета.
International Veterinary Epilepsy Task Force – диагностичен консенсус