Дилатативната кардиомиопатия (ДКМ) е заболяване на сърдечния мускул, при което сърцето постепенно губи способността си да се съкращава достатъчно ефективно и да изпомпва необходимото количество кръв към организма.
С напредването на заболяването сърдечните кухини могат да се разширят, а функцията на сърцето да се влоши. При част от кучетата се развиват нарушения на сърдечния ритъм, застойна сърдечна недостатъчност или и двете.
ДКМ се среща най-често при големи и гигантски породи кучета, но може да бъде диагностицирана и при други породи.
Какво се случва със сърцето?
Сърцето представлява мускулна помпа. При ДКМ сърдечният мускул отслабва и способността му да се съкращава намалява.
Особено засегната обикновено е лявата камера, която изпомпва богатата на кислород кръв към тялото. Когато съкращенията ѝ станат недостатъчно ефективни, количеството кръв, което сърцето изпомпва при всеки удар, намалява.
Организмът се опитва да компенсира нарушената функция, но с прогресирането на заболяването сърдечните кухини могат да се разширят и да се развие застойна сърдечна недостатъчност.
Какви са причините за ДКМ?
Причината невинаги може да бъде установена.
При някои породи е доказана или силно подозирана наследствена предразположеност. Сред породите, при които ДКМ се среща по-често, са доберманът, ирландският вълкодав, немският дог и някои други големи породи.
Съществуват и случаи, при които развитието на кардиомиопатия може да бъде свързано с други фактори, включително определени хранителни дефицити, токсични въздействия или други заболявания.
При голяма част от пациентите обаче точната причина остава неизвестна.
А при немската овчарка?
Немската овчарка може да развие ДКМ, но заболяването не се счита за едно от най-характерните наследствени заболявания на породата.
Затова на Nemskaovcharka.com е по-коректно да го разглеждаме като важно сърдечно заболяване, което може да засегне и немската овчарка, а не да твърдим, че породата има ясно установена висока наследствена предразположеност.
Тази разлика е важна, особено когато говорим за заболявания и генетика. Интернет и без това произвежда достатъчно медицински митове без нашата помощ.
Какви са симптомите?
В началните стадии кучето може да няма видими симптоми. При някои животни заболяването може да съществува известно време, преди собственикът да забележи промяна.
С прогресирането могат да се появят:
- по-бърза умора при физическо натоварване;
- намалена издръжливост;
- слабост;
- ускорено или затруднено дишане;
- кашлица;
- неспокойствие, особено през нощта;
- намален апетит;
- загуба на тегло;
- увеличаване на корема вследствие на натрупване на течност;
- припадък или внезапен колапс.
Нарушенията на сърдечния ритъм могат да причинят слабост, припадък и в някои случаи внезапна смърт.
Как се диагностицира ДКМ?
Само по симптомите не може надеждно да се постави диагноза.
Ветеринарният лекар може да използва комбинация от няколко изследвания:
Ехокардиография
Ултразвуковото изследване на сърцето позволява да се оцени размерът на сърдечните кухини, движението на стените и способността на сърцето да се съкращава.
Електрокардиография (ЕКГ)
Използва се за установяване на нарушения в сърдечния ритъм.
Холтер ЕКГ
При необходимост сърдечният ритъм може да бъде записван продължително, обикновено в ежедневната среда на кучето. Това позволява откриването на аритмии, които може да не се появят по време на кратък преглед.
Рентгенография на гръдния кош
Може да даде информация за размера на сърцето и за наличие на промени в белите дробове, свързани със застойна сърдечна недостатъчност.
Могат да бъдат назначени и лабораторни изследвания и определяне на сърдечни биомаркери според конкретния случай.
Как се лекува?
Лечението зависи от стадия на заболяването, функцията на сърцето, наличието на аритмии и дали вече е настъпила застойна сърдечна недостатъчност.
При различните пациенти могат да бъдат използвани лекарства за:
- подпомагане на сърдечната функция;
- контролиране на сърдечната недостатъчност;
- намаляване на задържането на течности;
- контрол на определени нарушения на сърдечния ритъм.
Терапията трябва да бъде определена индивидуално от ветеринарен лекар, а в много случаи е препоръчително проследяване от ветеринарен кардиолог.
Може ли ДКМ да бъде излекувана?
В повечето случаи първичната ДКМ е прогресиращо заболяване и лечението е насочено към забавяне на развитието му, контролиране на симптомите и поддържане на възможно най-добро качество на живот.
Прогнозата е различна при отделните кучета и зависи от стадия, в който заболяването е установено, наличието на аритмии, развитието на сърдечна недостатъчност и реакцията към терапията.
Затова ранното откриване на сърдечни промени може да бъде особено важно.
Има ли връзка между храненето и ДКМ?
През последните години се проучва възможна връзка между определени хранителни режими и развитието на ДКМ при кучета, които обичайно не се смятат за генетично предразположени.
В някои случаи е установена връзка с хранителни фактори или недостиг на определени хранителни вещества, но темата е сложна и не може да се сведе до твърдението, че конкретна съставка или определен тип храна причинява ДКМ.
При съмнение за хранително свързана кардиомиопатия хранителният режим трябва да бъде обсъден с ветеринарен лекар или специалист по ветеринарно хранене.
Кога трябва да потърсим ветеринарен лекар?
Промени като необичайно бърза умора, затруднено или ускорено дишане, слабост, припадък или внезапно намаляване на физическата издръжливост заслужават ветеринарна оценка.
Затрудненото дишане, колапсът и загубата на съзнание са повод за спешна ветеринарна помощ.
Сърдечните заболявания могат дълго време да останат незабелязани, затова редовните профилактични прегледи са особено важни с напредването на възрастта.
ДКМ и отговорното развъждане
Когато при дадено куче или негови близки родственици е диагностицирана кардиомиопатия, тази информация не бива да се пренебрегва при планиране на развъждане.
Но при немската овчарка не е коректно ДКМ да бъде поставяна на едно ниво с HD/ED като характерен породен проблем с установена програма за развъден контрол.
Отговорното развъждане изисква да разглеждаме здравната история на кучето и неговото родословие като цяло, без да превръщаме всяко заболяване, което може да се появи при породата, автоматично в „наследствено заболяване на немската овчарка“.
Източници
За статията бих посочил Merck Veterinary Manual – Dilated Cardiomyopathy in Dogs and Cats и информацията на FDA за проучванията върху храненето и canine DCM.