Дилативна Кардиомиопатия при кучето(ДКМ)

Как се диагностицира Дилативната Кардиомиопатия(ДКМ)? 

Редовните ветеринарни визити са много важни за ранното диагностициране на сърдечни заболявания или за контролиране на лечението на кучета със сърдечни заболявания. Пълния физиологичен преглед ще даде възвожност за установяване на заболявания свързани с нарушената сърдечна дейност. Прислушването на сърцето на вашето куче със стетоскоп ще позволи на ветеринарния лекар да установи евентуалното наличие на шум. Със стетоскоп също може да се установи обема и ритъма на сърцето. Рентгенографията ще покаже наличието на течност в белите дробове и увеличения размер на сърцето, който също може да се наблюдава. Електрокардиограмите(ЕКГ) могат да запишат електричната активност на сърцето и могат да се използват за диагностициране на заболявания протичащи с нарушен сърдечен ритъм. В заключение, ултразвукът – използван широко в акушерството за наблюдение на плода при бременни жени , може да бъде използван за преценяване на сърцето в действие. Сърдечната стена, камерите, клапите и кръвоностните съдове могат да се наблюдават в 3D измерение. Макар че, ултразвукът е мнго точен метод за диагностициране на сърдечни заболявания, не е задължително той да се ползва особено при недвусмислени случаи на определено сърдечно нарушение. 

Какво лечение може да се приложи? 

Трябва да се запомни, че все още няма лекарство за ДКМ. Все пак има медикаменти (като Vetmedin), които не само значително подобряват качеството на живот на вашето куче, но и са в състояние също да удължат и неговата продължителност. Медикаментозното лечение на ДКМ може дасе изрази в една или във всички от следните възможности: 
Диуретици, които отстраняват натрупалите се прекомерни количества течност от белите дробове или корема 
Медикаменти, които “отварят” стеснените кръвоносни съдове, така се облекчава работата, която е принудено да извършва отслабеното сърце 
Медикаменти, които подобряват силата или обема на сърдечните удари. Това ще увеличи количеството на изпомпваната кръв. 
Медикаменти, които позволяват на сърцето даработи по-ефективно, което ще помогне вашето куче да живее по-дълго 

Колкото и добро да е медикаментозното лечение, важно е също така да се промени и начина на живот на вашето куче. 
Може да се наложи да се промени режима на разходките и упражненията, като в повечето случаи това се изразява в подсигуряване на пълна почивка. В други случаи може да има нужда от контролирано натоварване. 
Вашият ветеринарен лекар може също да препоръча и промяна в диетата. 

Колко дълго ще живее моето куче? 

За нещастие вашият ветеринарен лекар няма да е в състояние лесно да прогнозира това. Много кучета със слаби симптоми на ДКМ, живеят дълго с поддържаща терапия. Обаче, при условие, че кучетата страдат от тежко развитие на заболяването, техните симптоми ще се контролират много трудно. 

Запознаването със състоянието на кучето ще ви даде възможност да помогнете на вашето куче. Първо, много е важно да разберете как нормално работи сърцето на вашето куче.

vetmedin01.jpg

Как работи сърцето на кучето 
Сърцето е една мускулна помпа в центъра на кръвоносната система. Сърцето и кръвоносната система доставят кръв обогатена с кислород до всички части на тялото, но особено до органите и мускулите, които използват много кислород. Поради това сърцето е изключително жизненонаважен орган и нарушения в неговата функция могат да доведат до разстройването на цялостното здраве на кучето. 

Сърцето е разделено на лява и дясна половина, а всяка половина на горна камера наречена предсърдие и долна камера наречена сърдечна камера. Предсърдието е кухината, която приема кръвта и я изпрашта в камерата. Сърдечните камери са по-силни структури от предсърдията, тъй като те изпращат кръвта по цялото тяло или през белите дробове. Между предсърдията и камерите има клапи, които подсигуряват движението на кръвта в желаната посока. Когато сърцето изпомпва кръв към тялото или белите дробове, клапите се затварят и непозволяват обратен поток към предсърдията.(фиг.1)

vetmedin02.jpg

Сърдечния цикъл 

1. Кръвта бедна на кислород от тялото севръща в сърцето
2. Сърцето изпомпва кръвта до белите дробове където тя там се обогатява с кислород
3. Обогатената кръв се връща отново в сърцето
4. Сърцето итласква обогатената кръв по цялото тяло и така снабдява всички органи с необходимия им кислород.(фиг.2)
5. Така завършва цикъла

vetmedin03.jpg

Дилативна Кардиомиопатия(ДКМ) – проблем с мускула на сърцето на твоето куче 

ДКМ е заболяване на сърдечния мускул. Макар че се знае, че ДКМ може да е причинена от специфичен хранителен дефицит, в много случаи причините на заболяването са неизвестни. Съществуват различни теории за етиологията на заболяването. Те включват генетични фактори, вирусни инфекции, въздействие на токсини, дефицит на аминокиселини. 

При ДКМ сърцето е с понижена ефективност при изтласкване на кръвта. Контракциите на сърцето са слаби и то не може да снабди ефективно тялото с кръв. В допълнение, сърцето се разтяга и разширява. 

Тъй като способността на сърцето да итласква кръв е понижена то и кръвообращението също е затруднено. С времето сърцето на твоето куче може да се адаптира до известна степен и относително дасе справи с проблема. В крайна сметкав много случаи заболяването преодолява способността на организма да се адаптира и кучето започва да се чувства зле и да демонстрира признаци на сърдечна недостатъчност. ДКМ може да въздейства върху тялото на кучето по няколко различни начина

Промените , които се случват вътре в тялото имат външни признаци, които подсказват за заболяването. 

vetmedin04.jpg

Какави са признаците на ДКМ при кучето? 

Първоначално признаците на сърдечно заболяване могат не са така ясно проявени, което затруднява ранната диагностика. С прогресирането на заболяването симптомите могат дастанат много тежки. 
ДКМ е заболяване с тенденция към бързо прогресиране. 
Признаците включват:

Недостиг на енергия / депресия 
Намален апетит 
Загуба на тегло 
Затруднено дишане 
Кашлица 
Обща слабост 
Изтощение 
Подуване на корема ( сърдечен асцит) 

Колко често се среща ДКМ? 

ДКМ е по-често срещано заболяване при средните и едрите породи отколото при дребните. Някои породи са по-предразположени от други към това заболяване, напр. Доберман, Кокер и Спрингер спаниоли, Боксер, Ирландски сетер, Немска овчарка, Great Danes, Сент Бернард и Ирлански Вълкодав. Мъжките кучета на средна възраст са по-предразположени.